На Васил Сотиров
Любо беше щедър човек. Ще те покани на гости, ще те напие, Дора ще ни нахрани… Накрая ще даде и двадесет лева да се прибера до Смолян. Ама аз тогава пътувах на автостоп и за смелост по пътя ги изпивах с близки приятели още в София. Беше толкова щедър, че ме е измъквал и от милицията, която тогава беше и народна на всичкото отгоре. Толкова народна беше милицията, че веднъж, като поисках химикал да им опиша трудовото ежедневие те ме изгониха. Сега не стига, че никой не те годи от полицията, ами спряха и да прибират. Тогава имаше политическа милиция, сега прибират само демонстранти по политически причини да не пречат на криминалния контингент да си върши работата. И после, животът не се бил променил. Най-хубавото след гостите на Любо беше, че сядахме с Любо, но на всички казвахме, че сме се напили при Левчев. Беше роден за Странджата, но стигна само до председател на СБП (Съюз на българските писатели) Човек, като няма късмет… Но като председател се беше срещал с много хора. Веднъж в Латинска Америка дори го попитали откъде е и той си признал. Те се поровили в паметта си, но понеже Стоичков още не се бил появил не могли да свържат с нищо България. За такова нещо нашите блондинки и без да репетират стигат. Тогава той им казал, че е от Родината на Георги Димитров. Сега Стоичков всички го знаят, но никой дори в България не знае кой е Георги Димитров. Латиноамериканците обаче вкупом казали: „А, този, който подпали Райхстага“… А върви им изнасяй лекции за Ван дер Любе после. Любо им казал, че той не го е подпалил и успял да го докаже на процеса в Лайпциг. „А ние мислехме, че е революционер“ рекли латиносите, и се почесали по главите. При едно такова почесване вероятно Фидел Кастро си свалил шапката, а после я подарил на Любо. Хубава шапка с козирка. От някакъв шаяк. Или от кубински шаяк някакъв пак сигурно… Сигурно си помислил, че под шапката му мозъкът се запарва, защото бил убеден, че Георги Димитров е революционер, а той безславно доказал, че не е никакъв революционер, защото не бил подпалил Райхстага. Валеше дъжд същият ден. Ние бяхме със Сотиров при Любо. И вече усещахме, че душите ни газят в локви от водка, докато отвън се лееше проливен дъжд. „Мокър от дъжд нае се боял, казват. Ама намокрен от водка не понася дъжда. Особено ако има още за допиване. И за да ме изцери от страха Любо реши да ми подари шапката на Фидел Кастро. С козирката, с петолъчката над козирката. Масленозелен някакъв латиноамерикански шаяк, може да е бил дори от лама. Вече няма живи да попитам за материята. Само като си помисли човек, че Фидел с тази шапка сигурно с е превзел казармите в Монкада срам да го хване човек, че го е страх от дъжд. По онова време, ако трябва да сме честни, ние със Сотиров само от вода се страхувахме. Толкова ме беше страх от водата, че живеех в София в квартира без баня и тоалетна, което значи и без вода. Като нахлупих шапката обаче ми дойде смелост, събрах сили като Фидел преди нападението на казармите, взех си Сотиров под мишница и тръгнахме да обикаляме и да разправяме, че сме били с Левчев, не с Любо. И че тази шапка, виждаш ли я ти тази шапка, та същата тази шапка е била на главата на Фидел Кастро, на главата на Левчев. Дори мита така се разрастваше, че си представихме как Че Гевара лично е свалил шапката от главата си, и докато я слагал на главата на Фидел му е казал един ден да я даде на Левчев от родината на Георги Димитров. Който после я дал на нас. Забравих да кажа, че петолъчката беше извезана, а не закачена на шапката. Това го казвам не за друго, а за докажа пред вас нейната автентичност. Когато на другия ден се събудихме със Сотиров установихме, че някой ни беше обрал. По шапката разбрахме, защото никъде не я намерихме. Но и двамата знаем, че сме единствените, които са пили под шапката на Фидел Кастро… В родината на Георги Димитров, който и в България, и в Латинска Америка не го смятат за никакъв революционер, защото не бил подпалил Райхстага…
Няма коментари:
Публикуване на коментар