СКИТЕ

Сигурно не е имал печка и някой ги е изхвърлил на боклука. Защото неговите ски преди много, много години бяха нацепени и се оказаха добра подпалка… Дядо му се наведе с пъшкане и седна на столчето пред печката. Сигурно е бил на неговите години сега, защото и той с пъшкане сяда на тротоара до кофата за смет. Всяка възраст си има своите звуци. Както и градовете. В този град звуците са от рязане на дърва. От ранна пролет до късна есен. Зимата можеш да усетиш как зад завесите, плътните щори и дебели врати някой сяда пред печката с подходящо изпъшкване за целта. Дядо му се наведе, взе няколко трески от нацепените вчера ски, направи колибка от тях върху хартията и драсна клечката кибрит. Той плачеше в ъгъла на стаята и беше сигурен, че сълзите му могат да изгасят всички огньове на света… Ако можеше да стане само. Само да стане и да отиде до печката и да лисне цялото съдържание на очите си в огъня. Треските от ските не горяха, а сякаш се плъзгаха в огъня. Но дядо му не виждаше това, защото сигурно му е пречило пъшкането. На дядовците винаги им пречи пъшкането тогава, когато... Когато горят ските на внуците си. И само той знаеше, че ските имат душа. Защото видя как душата им се плъзга в огъня преди да стигнат високите снежни полета. Искаше да стане, да отиде до печката, да се наведе над нея през рамото на дядо си… Но го болеше кракът. Много го болеше кракът, че дори бомбарят не може да намести болката вчера, като се върна от пързалката. Бомбарят обикаляше зимно време къщите, в които децата плачеха при вида му, защото знаеха какво ги чака, докато опипва подутия от изкълчване крак. Как после трябва да замижиш, за да не видиш как ще ти дръпне крака, как ще изпука после, но този пукот бива заглушен от крясъка. После компресът с накиснат хляб в оцет и сол върху отока. После сърцето, което е слязло в петата…И бие толкова силно. Толкова силно, че чак съседите го чуват и пращат детето си да му донесе ябълки и сладки. Това беше вчера… Сякаш беше вчера. Беше намазал ските с вакса, после дядо му намери дзифт и с дзифт ги намазаха. И изхвърча да се пързаля. Но въпреки мазилата върху една от ските полепна сняг. Едната се пързаля, другата не мърда. Докато ваксата и дзифтът не помогнаха, отлепиха ските от буцата сняг, ската се зарадва и тръгна да изпреварва другата… От там нататък - стъпваш накриво, падаш, пукот, болка… После нацепените ски и желанието да имаш друг дядо. После изпращането на дядо му в дървена шейна… И – улицата. Кофите за смет, спането в храстите. Плъховете, котките, кучетата. Спиш където намериш, ядеш каквото намериш. И живееш – както можеш. Забравяш ски, болката, бомбарят, накиснатият в оцет и сол хляб. И си толкова гладен понякога, че ядеш накиснат в оцет и сол хляб. В такива моменти си спомняш само за ските, направени от две тараби, но с улей по средата… Като истински. И сега тези ски, захвърлени на бунището. „Кой ли дядо ги е изхвърлил, си помисли“… После спря да мисли, погледът му обходи цялото бунище. Не намери и следа от компрес и се успокои. „Може пък да не си е изкълчил кракът… Може просто вече да не му трябват“… Огледа се. Винаги се оглеждаше, като намери в бунището нещо. Да не би случайно някой да го е загубил и да го върне. И сега се огледа, но никой не си търсеше ските, свел глава в земята като човек, загубил ключ от жилището и колата си. Наведе се, взе ги. Прегърна ги така, както бе виждал, че се прегръща дете. Прегърна ги така, както него никога не са прегръщали. После намери дзифт. После намери някаква мазнина. И се отдалечи така бързо, сякаш очакваше някой да го хване и да каже: „Ти защо ми пипаш ските?“ И после да се развика: „Крадец, крадец. Дръжте крадеца“… Седна на една пейка в парка, която бе придърпал в едни храсти. И започна да смазва ските. Утре ще се качи на тях и ще се спусне. Извън храстите хвърчеше сняг. Едър като пеперуди. Ще се спусне преди да дойдат децата да се пързалят там. И ако случайно си изкълчи крака ще дойдат да го вземат в болницата и, докато дойде бомбарят, ще му дадат да се нахрани… И заспа на пейката…

Така го намериха, прегърнал ските… Някой само подхвърли, докато разглеждаха съдържанието на джобовете: „И за какво му е този кибрит. Могъл е да запали ските и да се спаси“… Но той не чу това, защото беше стигнал високите снежни полета и не се страхуваше, че може да падне и да си изкълчи крака…