КОЛИЧКАТА

Бездомникът придобива навици. Той не се ражда бездомник. Той става такъв. Превръщат го в бездомник. Някои от бездомниците в началото стават просяци, но те бързо се замогват и напускат улицата. Тя става само тяхното работно място. Те намират къде да живеят. Не събират храна от кофите за смет, защото си купуват. Понякога дори дават – срещу дребно заплащане – някой да им купи храната. Да не изпуснат някой, който би им хвърлил някоя пара, докато те са се наредили на опашка в магазина. Пък и не иде някакси в работни дрипи да влезеш в магазина. Трябва да се преоблечеш. Други стават крадци и също дават отгоре на някой да им взима храна. Защото как да се отделиш от обекта, като може собственикът на дома да излезе и така няма да знаеш кога да влезеш в обекта. Бездомникът се ражда за това. Някои от тях дори живеят така, за да ги обявят един ден за светци. Те не са бездомници, те са отшелници в града. И са превърнали в пещери подземията на града – канализация, укрития в случай на война, изоставени и порутени сгради. Те в началото не знаят, че стават отшелници. Понякога минават в студените дни и с камионетка ги прибират в някой дом. Но не издържат дълго, бягат от дома и пак в каналите. Защото в този дом се опитват да ги обезобразят – подстригват ги, взимат им дрипите и ги обличат със стари дрехи, обезпаразитяват ги. Отнемат им образите на мъченици. Обезобразяват ги. И те се връщат на улицата. Някои се кръстят, някои само коленичат и се молят, някои подпират гръб в дърво или зид, че понякога ги мислят за умрели. Но не са умрели, просто са се слели с Бог. Но никой не казва как се казва неговият личен Бог. Страх ги е да не им го вземат. Или пък някой друг да му се помоли толкова силно, че той да прехвърли милостта си към него. Най-сигурният начин да останеш насаме с твоя Бог е да не го споделяш с другите. И тогава друг ще стане светец вместо тебе. Той тези неща ги знаеше преди да остане на улицата. Някой ги изхвърлят на улицата, други ги забравят на улицата, някои не се прибират от улицата. Само той остана на улицата. Дори се беше подготвил за този ден. Приготви си куфар, не чанта – куфар приготви. Онзи същият, който майка му пълнеше с дрехите на цялото семейство, преди да отидат на почивка. Докато бяха живи… Куфарът имаше ключалки. Имаше и ключ за тях. Той намери връв, наниза ключа на нея, завърза връвта за двата края и обримчи всичко това на врата си. После скри куфара в едни храсти и зачака момента да остане на улицата. И една вечер остана. На сутринта се нахрани с това, което беше изхвърлил в кофата за боклук. И се учуди как може хората да изхвърлят храна в казаните. „Сигурно го правят от любов към животните, си помисли“. Някой трябваше да изхранва плъховете, уличните котки и кучета. С времето разбра, че хората не изхвърлят храна от любов към животните и бездомните, а защото нямаше какво да я правят. Пък ако го правеха от любов към плъховете, кучетата, котките и бездомните първо те щяха да станат светци. И тогава защо трябваше да живее като отшелник, като и без това можело да мине. Нахрани се, прибра куфара и се премести не на друга улица. В друг квартал се премести, защото знаеше, че там няма познати, които могат да го съжалят и да го върнат в правия път. Хората много обичаха да вкарват в правия път други хора, като мислеха, че това е единственият път. Но не беше така. Колкото човешки същества, толкова и пътища има. Куфарът тежеше, сякаш беше пълен със злато и хората започнаха да го гледат подозрително. Пък и от едно денонощие на улицата не беше добил вид, за да не го забелязват. Куфарът тежеше и той разбра, че трябва да има и друг начин да го разнася със себе си. Опита се да го влачи по тротоарите, но хората се разкрещяха, че вдига много шум и му препоръчваха през две псувни от балконите да си обира партакешите, докато не слязат. Той прибра куфара под други едни храсти в друг един квартал. И се върна към един контейнер, от който стърчеше дръжка на бебешка количка. Измъкна количката и започна да я приспособява на място. Измъкна спалното помещение за бебето – и без това нямаше да успее да се побере в него. После намери въже. После тел. После върза с тях куфара. И тръгна да изучава новия си дом…