ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ НА ТОДОР ЖИВКОВ

Не само същността на тоталитарната държава запази Тодор Живков тридесет и пет години начело. Той, несъмнено, знаеше как да се хареса на хората. Да играе ролята на Иванушка глупака и да имитира безобидност. Как да посегнеш на това безобидно същество. Цялата му управленска философия той я разкри на една среща с младите писатели с две думи: "Снишаване, снишаване". Думата е една, но произнесена два пъти. Имаше, разбира се и други крилати фрази, подхвърляни при срещите му с трудови колективи. Не беше трудно да обясни философията на плановата икономика пред тютюноработнички. Или пък да предизвика "вдъхновението" на българските поети в съответен сборник. Дори великият Александър Геров написа: " В теб има нещо от Ботев,/ в теб има нещо от Левски./ И сърцето ми ръкоплеска/ в името на живота"... Имаше и изповеди от рода на: "Ти си прост като слънцето, водата и хляба и нужен като тях на всяко живо същество"... Не ви ли звучи като: "За мене ти си просто Киро"... Дали в Харвард пък не са изучавали традициите в социалистическия реализъм. Разбира се върхът при Т. Живков беше сластната целувка с Брежнев. Най-скъпата целувка. СССР, която изграждаше нашата промишленост през 1989 година се оказа длъжник на България с 16 млрд. долара. Златна целувка. Правеха се първи копки, някои се оказаха и последни. Сега си правят със същата страст селфита по червените килими в Парламента... Зарязваха се лозя по Трифон Зарезан, слизаше се при трудови колективи. На Тодоровден се яхаше жребец - традицията продължи Корнелия Нинова. Но като гледам и други политички вече яхат конете. И, странно, българската интелигенция мълчи. Или проявява своята смелост, превръщайки Народния театър в нужник. Само в градските кенефи тогава можеше да срещнеш редом до: " Тука таковах..." с "Долу Тодор Живков". Смелостта на българина е между стените на кенефа. Защото само там Държавна сигурност и ДАНС няма да влязат да правят графологичен анализ на посланията. А българският бунт, за съжаление, започва в кенефа и в задоволяване на хранителните нужди, които трябва да те доведат до него. Единствената разлика между онова време е, че тогава гласуваха 99.99 % от населението за стопроцентови идиоти. Сега за същия процент идиоти гласуват по-малко хора. "Човек за човека е българин", написа в отчаянието си Любомир Левчев. Преведено на съвременен език би трябвало да звучи: "Политик за политика е Тодор Живков"... И, все пак аз имам някаква надежда, защото тя се върти...