В какво ли не ме набедиха тогава? Явно съм похарчил вече парите на "Сорос", сринах основите на Българската държава - вината, че нямаме държавност сега е изцяло моя. Това е статия, в която само потърпевшият - т.е., аз - не съм попитан какво мисля - началото на демократичния печат и вкусът на Свободното слово... И всичко това ми е минало през главата. И издържах...

Рязаният поп и една помакиня застрашиха устоите на държавата

Един английски хуморист твърди, че най-големият късмет за един автор е книгата му да бъде заклеймена от добър епископ в качествена църква. Това вдигало до небето тиража. На писателя Христо Стоянов явно му провървя. Макар да не беше заклеймен от епископ, а подгонен от прокурор. Окръжният прокурор в Смолян Георги Крумов разпореди следствие срещу Стоянов за разпространение на романи с порнографско съдържание. Магистратът се позовава на член 159 от Наказателния кодекс, който предвижда до една година лишаване от свобода и глоба до 3 милиона лева. Писателят може да лежи в затвора заради романите си "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп". Прокурорът твърди, че в тези книги са описани реални хора, които могат да бъдат разпознати и това да им създаде проблеми. Случаят няма прецедент сред българското пишещо братство. Странното е, че колегите на Христо Стоянов до този момент не изнасят коментарите си извън кафенетата. Странно е, защото въпросът е принципен. Той не засяга конкретен автор и книгите му, а това докъде стига свободата на творчеството в България.

"Проблемът е сложен - коментира Георги Ралчев, шеф на издателство "Рал Колобър". - Всеки писател използва прототипи, но ги интерпретира художествено. Ако Христо Стоянов е маскирал убедително героите си като литературни персонажи, то значи просто си е свършил работата - добре или зле. Но в случай, че не му е стигнало въображението и е описал реални хора, те имат пълното право да му търсят отговорност. Аз самият съм издавал предишна книга на Стоянов, така че мнението ми е безпристрастно."

Тази позиция ясно показва, че скандалът можеше и да се размине, ако авторът не си беше заложил сам няколко капана. Първият е, че излезе с претенции за автентичност, с което даде основания да му се търси сметка и настрои срещу себе си всички, пристрастни към темата за българо-мохамеданите.

"Да не забравяме, че и Бодлер, и Флобер навремето са били съдени за свои произведения - коментира поетесата Елена Алекова, автор и на редица публицистични творби за Родопите. - Вярно, това е било преди век, но човешкият морал не се мени. Писателят трябва да бъде озаптен, когато книгите му застрашават устоите на обществото. Разбира се, никой днес не може да има претенции към художествената литература. Но Христо Стоянов твърди, че книгите му не са условност, а едва ли не документален разказ за Родопите. Естествено, ако отец Боян Саръев, който очевидно е герой в романа "Рязаният поп", заведе дело, Стоянов веднага ще каже, че книгата е мистификация и че гузен негонен бяга. Това е подло. Опасявам се дори, че в случая става дума за платено прокарване на антибългарска политика. Лично аз не харесах книгите. Но причината да одобрявам действията на прокуратурата е друга - ако писателят тръгне срещу народа си, трябва да бъде спрян. В краен случай със съд."

Втората грешка на Христо Стоянов беше, че сам насочи критиците си към фигурата на Боян Саръев. В интервю за вестник "Марица" той заяви преди време: "Попитах Боян Саръев: Отче, колко бодигардове е имал Христос, след като ти ходиш със седем? А той ми отговаря "Ами, дванадесет" и се навежда да си пие ракията. Заради такива като Саръев съм атеист. Неговото християнизиране си е чист бизнес." Авторът на скандалните книги допусна и откровен гаф - безпричинно нападна Николай Хайтов. Пред същия вестник Стоянов твърди, че авторът на "Диви разкази" пише уестърни, че има чисто литературна представа за Родопите и че след 1989 година е станал излишен. Бившият председател на Съюза на българските писатели преглътна и зае по-достойната позиция.

"Не отвърнах на адресираното до мен твърдение на Христо Стоянов, че той единствен е описал адекватно Родопите, защото това би означавало да сляза на неговото равнище. Не коментирам художествените достойнства на книгите му по същите причини. Но явлението "Христо Стоянов" не се отнася само до нас двамата. Зад този автор стои "Сорос", която финансира и двата му романа. Не бих се учудил, ако тази фондация е платила и на прокурора, за да повдигне обвинение срещу Стоянов и по този начин да се увеличат продажбите на книгите му. Това не е невъзможно, след като издателят на "Рязаният поп" - Николай Стоянов, управител на издателство "Библиотека 48" и председател на фондация "Балканика" за България, посъветва своя автор сам да си строши прозорците, а после да каже, че е било акт на отмъщение. Става въпрос за тиражи. Да, аз смятам, че магистратите трябва да се занимаят с писател, когато в текстовете му има откровени инсинуации."

Христо Стоянов направи тактически грешки, изпадна в самохвалство, несправедливо се изказа за някои хора, но дали извърши престъплението "разпространение на романи с порнографско съдържание"? В "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп" наистина има страници, които трудно би издържала една изтънчена дама. Както не би издържала и "Синдромът Портной" на Филип Рот, почти целия Хенри Милър. За Чарлс Буковски и Жорж Батай дори не говорим. А тези автори са едни от големите имена на века.

"Не съм почитател на книги с художественото ниво на "Рязаният поп" и "Скритият живот на една помакиня" - коментира Светлана Комогорова-Комо, преводачка на редица съвременни американски автори. - Но след като има кой да ги издава и чете… Категорично съм против това писател да бъде привличан под съдебна отговорност за едно или друго писание. Някои хора изглежда трябва по-сериозно да се запознаят със съвременната световна литература. Ако ли не - поне да се огледат, защото на всяка вестникарска сергия се продават порнографски вестници."

И не само еротични седмичници се продават. През последните години у нас се издадоха всички "Емануели" на света. Някои издателства спечелиха състояния от порноромани. И никой нищо не каза. Друг е въпросът, дали Христо Стоянов е наистина авторът на българската "История на О".

"Трябва да се разбере, порнографията в литературата е условно явление - подчерта поетът Бойко Ламбовски. - На Запад писателите отдавна не се класифицират според пикантните сцени в книгите им. Да не говорим, че едни от най-големите имена в съвременната литература са се подписали под доста скандални за пуританския вкус страници. През последните десет години в България масово се издаваше порнография, без да последват никакви акции. Защо точно сега някой реши да се занимае с нея и нарочи тъкмо Христо? Смятам, че атаките към него са тенденциозни. Един държавен служител, какъвто е магистратът, не бива да се влияе от интриги на религиозно-етническа основа. А тук говорим за това. Поразен съм, че литературните среди не реагират. Сега е моментът гилдията да покаже, че освен със скандали за имоти се занимава и с книги. Кога, ако не в такава ситуация, писателските съюзи трябва да оправдаят съществуването си като защитят набеден колега. Необяснима е липсата поне на една подписка в защита на Христо Стоянов."

Авторът на "Рязаният поп" смело обяви, че в съда ще се защитава сам. Но ако оставим настрана емоциите и погледнем законите в България, стават твърде съмнителни основанията Стоянов да отговаря пред Темида. Адвокатът Владислав Богоров поясни: "Текстовете от Наказателния кодекс, засягащи порнографията, се смятат за мълчаливо отменени. Те не са отменени изрично, но не се прилагат като противоречащи на новата конституция. Но в конкретния случай дори не става дума за това. "Изрично" отменяне е, когато в последващ нормативен акт съвсем ясно е посочено кои членове от друг акт се отменят. Нормативи, заварени от конституцията и противоречащи й, се считат "мълчаливо отменени". Мълчаливата отмяна не се заявява, но при следващ акт, първият, който му противоречи, не се смята за действащ - така е прието в съдебната практика. Конституцията има пряко действие и дори даден акт да е приет след нея, той не важи, след като й противоречи. Решенията за границите на свободата на словото се вземат от Конституционния съд само на основания, посочени в конституцията. Такова основание е заплаха за обществото - например открити призиви към насилствено снемане на властта. Тук искам да задам въпроса: застрашава ли Христо Стоянов устоите на българската държава?"

Не че историята не помни книги, които са сривали държави. Но всеки, който прочете "Скритият живот на една помакиня", ще разбере, че правителството може да спи спокойно. Вярно е, че родителите трябва да държат четивото на най-горния рафт в библиотеката. И се връщаме към началото. Национален предател, рушител на морала, агент на "Сорос", набеден интелектуалец - всичко това надминава добрия епископ и качествената църква. За съжаление, надминава и очакванията на читателите, че писателите ще си пишат книгите, прокурорите ще си гледат бандитите и единствената присъда над литературните произведения ще бъде времето.

Рязаният поп и една помакиня застрашиха устоите на държавата