НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Директорът на АЕЦ Козлодуй бе бит пред дома си. Твърди се, че са му търсили ухото дълго време на мястото на престъплението, за да му го зашият. Твърди се също, че ухото му не е било откъснато или разкъсано вследствие на побоя, а е било отрязано.

Отрязано и захвърлено.

Но не е в това въпросът. Въпросът е в това, че АЕЦ е стратегически обект не само в икономическо отношение, но е стратегически във всяко едно отношение. Дори ако щете, е стратегически по отношение на сигурността на страната ни, която се нарича България, която от своя страна е част от Балканския полуостров, който пък се намира в Европа. И една ядрена авария, предизвикана тука, няма да мине по тънката лайсна…

Защо се замислих за това?

Ами защото директорът на един такъв обект, твърде интересен както в икономическо, така и във военно отношение си ходи без охрана в един от най-смутните райони на Европа – Балканите…

Не съм сигурен дали Президентът на Републиката трябва да бъде пазен от Националните служби за охрана така, както би трябвало да бъде пазен директорът на Атомната електроцентрала в града „У”, както се пишеше навремето за поделението от град „Н” или наречено още „Н-ското” поделение с цел сигурността на военнослужещите. Както се вика преди години ние се грижехме за сигурността на военнослужещите като не издавахме къде са дислоцирани…

Твърди се, че самолет не може да прелети над АЕЦ и ако някое такова небесно тяло се опита да го направи, то то ще бъде свалено из въздушното пространство на страната преди да достигне АЕЦ - „Н”. Нарочно не изписвам града да не се разбере точно къде се намира този обект, чийто директор може да бъде спрян на улицата, набит, нарязан на парчета, като се започне от ушите, които не слушкат този, който е поръчал това да се случи на директора на АЕЦ от града „Н”.

Да, самолет не може да мине, но директорът може да бъде хванат на улицата, отвлечен от група хора, натоварен в съответна кола, която може да бъде барутен погреб, вкаран с тази кола в АЕЦ от град „Н” и този град „Н” повече да не съществува барабар с цялата околия, с целия Балкански полуостров и т.н.

И това, което пиша не е благодарение на филмите, които съм гледал, а благодарение на страната, в която живея. Защото АЕЦ не го затвориха от Европейския съюз, но може да го затворят две пияндета, които когато си поискат могат да хванат първия срещнат директор на АЕЦ и да си го набият ей тъй, по презумпция дето се вика.

И побоят над директора на АЕЦ, който може да се окаже и чисто пиянска история така, както и сериозно предупреждение за обещана, но не дадена обществена поръчка, та този побой, който можеше да бъде използван от всички, наблюдаващи АЕЦ, да кажат, че една така слабо охранявана АЕЦ е опасна за цяла Европа, та този побой може поне да е една лампичка. Лампичка за тези, които охраняват щяло и нещяло в България, а един директор на АЕЦ може да бъде бит навсякъде по улиците на градчето „Н”, където се намира една електроцентрала, за съществуването на която даже бяхме забравили. Разбира се, че тази лампичка ще светне само ако има кой да й подаде ток.

Та докато има кой да й подаде ток, нека тази лампичка да светне…

                                          Христо СТОЯНОВ