събота, 19 ноември 2011 г.

 ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО МАМАН

Не зная кой да се самосезира – СЕМ или Прокуратурата. Въбще някой обаче трябва да го направи. Трябва да се самосезира вместо да се самонаблюдава. Защото, имам усещането, че и двете институции се самонаблюдават. Нарцисизирането на една институция обаче не трябва да дава повод другата нарцисизирана институция да й наднича в огледалото.
Трябва просто да си свършат работата…
Трябва някой да им строши огледалата.
Но не биха го направили. Защото продуцент на телевизията, за която ще дойде реч, е евродепутат. Водач на предаване – защото вече не става за водач на листа той е водач на предаване. Защото е лежал като политзатворник след като въоръжен е напуснал поста си като войник. После твърдеше, че го били хванали да чете „Фашизмът” на Желю Желев. Сигурно ей тъй въоръжен, преди да прекрачи турската гранична бразда поседнал да си почете малко книжки. Те пък били забранени.
Авторът на книжката обаче беше разрешен. Книгата била забранена, пък авторът разрешен. Даже, докато бил заточен като заврян зет в родното село на жена си прескочил за малко до Прага да сключва договор с издателството Чехословашката компартия „Свобода”за издаване на същата книга там по време на Пражката пролет. Без право да напуска селото…
Приказки от хиляда и триста години България. Не приказки, митове…
Но за продуцента на това предаване, което прилича на публичен дом…
И за новото предаване.
В цял свят бягството от пост с оръжие в ръка се нарича дезертьорство и наказанието не се смята за политическо преследване. Там, за където е бягал бъдещият дисидент и където по-късно като такъв бе изпратен да учи, наказанието за дезертьорство по тамошното законодателство е над петнайсет години.
Спомням си, че в едно предаване в една друга телевизия той цитираше непрекъснато Библията.
Дали в Библията пък не пише как Мария-Магдалена пристава на Христос за неговите милиони…Всъщност тя беше проститутка и е нормално да следва пътя на тази част от Библията продуцентът.
Но нека не ставам злъчен, въпреки че и това е малко за подобно шоу…
Тука нещата опират до самомитологизиране.
Всъщност самомитологизирането в България е характерно, но когато то внушава на масите неща, които нямат нищо общо с действителността…
Не иде ли реч всъщност за търговия с власт, биографии, бяла плът…
Защото това е реалитишоу, което предстои да бъде пуснато в ефир. И иде реч точно за милионер, който търси съпруга или съпруга, която търси милионер.
Иде реч за някакви девойки, които за някакви милиони са готови да правят секс с един чичко, който ги има…Дори са навити да узаконят този секс срещу някакви пари.
Навремето по същия начин се търсеха чичковци със софийско жителство, комсомолски секретари с апартаменти… И на това не му викахме проституция.
А какво е, ако не е проституция тогава.
Тези същите после раждаха нас, ние заживявахме в апартаменти в центъра на София с баща комсомолски секретар, който ставаше партиен такъв и си правехме каквото си искаме тъй като в семействата ни нямаше любов.
Нямаше любов, но имаше свободата да правим каквото си искаме. После хващахме автоматите и бягахме през границата, обяснявайки, че сме чели един чичко, който не е Ленин, а ленинец.
Само че дойде времето всички ленинци да станат ЛАНЕнци.
В смисъл, че не са ланшни и си носят новите ланци.
И за един такъв ще се боричкат известно време в публичното пространство едни публичници с помощта на Европарламента…
Защото всеки депутат олицетворява институцията. Така както всеки продуцент олицетворява медията…
И нещата, предназначени за публични домове ще стават наистина публични, продуцирани от публични личности с участници на едни публичници.
И не мога да разбера от приказката за яйцето и кокошката кое е първичното – публичният дом или медията.
Или едното е станало другото…


                                                                      Христо СТОЯНОВ


Няма коментари: