събота, 3 декември 2011 г.

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР, ОТ КОЯ СТРАНА ЩЕ ВКАРАТЕ ТАНКОВЕТЕ

Винаги съм мислел, че живея в страна на привилегировани. Когато бях малък възрастните имаха привилегията да си лягат след мен. Като чавдарче пионерчетата бяха привилегировани, но най-привилегировани бяха комсомолците. В училище привилегировани бяха слабите ученици, защото трябвало да си вдигнат успеха , заради което трябвало да им се отделя специално внимание.
Избухна демокрацията и си рекох, че вече се е свършило с привилегиите.
Бях забравил обаче за циганите. Циганите станаха роми и започнаха да им обясняват, че имали права и никой никога не им каза, че имат и задължения.
Никой не им каза, че когато се настаняват на чужда земя… Всъщност никъде в закона не се пише какво трябва да прави човек, който се е настанил на чужда земя. В глобален план знаем – завладелият чужда територия се нарича завоевател, а населението, обитаващо тази земя започват да наричат рая.
И така едно пълчище цигани се настанява на нечия земя и какво правят собствениците?... Искат съдействие от Държавата. И понеже Държавата е бате Бойко той решава да дари тази земя на мангалите, които сега станаха роми от цигански произход.
Не стига че дава на ромите завоюваната от тях земя, ами отива в най-близките панелки и решава да махне остъклените тераси от блоковете на собствениците на отнетата земя.
И така гетото се узаконява, а пари за построяване на жилища ще се взимат от събраните глоби на бившите собственици, които са решили да си остъклят една тераска, за да може в обитаваното от три поколения едновременно жилище да се роди едно българче, за което е нужно едно два квадратни метра жизнена балконна площ.
Тези хора не са си продали земята и с парите не са си направили малко по-просторно жилище, ако щете и заради сантимента. Сантимента, че тази земя е купена от дедите им и вече един път не е била тяхна за четиридесет и пет години.. .
Но идва един път един катун, настанява се там… Дори я замърсява за месец по жестоко отколкото ако на същото място е действал десет години химически комбинат.
Пластмасови бутилки, дим от изгорени кабели – бакъра го няма, той е в бакърена фабрика, изгорели гуми – от гуми на Москвич до гуми на КАМАЗ като не са подминати и гумите на S-класите автомобили, туби от автомобилни масла, греди, отмъкнати от някоя дъскорезница, прехвърлени от минаващия далекопровод над цялото това пространство жици, които осветяват гетото. Над найлоновите колиби с покриви от мукава и ламарина – що не са ги продали на вторични суровини? – сателитни чини – също непродадени на вторични суровини. Боси циганете със съсирени сополи се щъкат из тази апокалиптика и чакат Бойко Борисов да им подари земята, че и те да заживеят като хората и да започнат да си плащат крадения ток, водата от прекъснатия водопровод, случайно минаващ през тази земя, и като им построят жилищата да има поне паркет за горене.
Защото вълкът козината си мени, ал` нрава не мени. Защото нещата не опират до програми, а до начин на мислене. И когато ти си му опростил всички сметки за ток, когато си му подарил заграбена земя и си му вдигнал къща, този човек вече ще знае, че е ПРИВИЛЕГИРОВАН.
И понеже са неграмотни, а неграмотният създава фолклор, този фолклор ще предава на близки и далечни от тази група, че ДААС („роб на земята” на цигански и най-обидната квалификация за останалите от нецигански произход) е прекаран за пореден път.
Защото това вече е национал психология, а тя не се моделира с образователни програми за няколко години.
А през това време Премиерът ще се опитва да събере някакви глобички от тези, които са си сложили едни прозорци на терасите, за да може да отгледат вътре децата си.
И един ден, ако тези хора с разрушените тераси отидат и превземат земята, подарена на циганите, т.е., ако отидат и се настанят на земята си, господин Борисов, от коя страна ще вкарате танковете?…


Христо СТОЯНОВ

2 коментара:

Анонимен каза...

това преди изборите ли го попита или след

христо стоянов каза...

Преди изборите съм написал други неща - отворете "Новинар" и ще видите. Това, че Вие четете след изборите обаче не е моя вина...