петък, 9 декември 2011 г.

ПРОВАЛЯТ ДАРЕНИЕ НА ХРИСТО СТОЯНОВ ЗА МИЛИОНИ

През месец март тази година писателят Христо Стоянов обяви публично, че е решил да завещае ценната си колекция от картини и скулптури на родния си град – Габрово. Единственото му условие беше това огромно богатство да не стои затворено в някой склад, а да бъде експонирано. Според Стоянов, ако бъде изграден Музей на модерното изкуство на името на Кристо, той би бил много подходящ дом за събираните от него ценни творби. Писателят съобщи също, че по време на Майските празници в Габрово поне стотина творби от колекцията му ще бъдат представени в изложба в Габрово, за да могат неговите съграждани да видят за какво става дума. Що се отнася до завещанието му – то наистина е оформено както трябва с нотариус. Сега обаче писателят се чуди дали да не го промени и пожела да обясни причините на страниците на „100 вести“.

- Г-н Стоянов, да кажем още веднъж на габровци какво богатство би притежавал градът, ако получи Вашата колекция от картини?
- Става дума за творби на известни художници, които са сериозни имена, като започнеш от Светлин Русев, Генко Генков, Нерон... и стигнеш до Иван Христов-Грога, Иван Узунов, Камен Кисимов, Свилен Блажев, Сули Сеферов... В колекцията ми има над 300 масла, около 150 графики и около 100 пластики, някои от които са на стойност около 20 хиляди евро. Имам пластики на проф. Кирил Мескин, Вежди Рашидов, Георги Чапкънов, Симо Борисов, на един от класиците на Зимбабве, на сръбски скулптори и т. н.
- Това са неща, събирани от Вас през годините, и са неоценимо богатство, но все пак оценена ли е цялата Ви колекция и ако е, на каква стойност?
- В момента общата цена е някъде около 3-4 милиона лева. Всичко това аз реших да го завещая на Габрово след смъртта си. Говорих с жена ми Милена за това ми решение и тя също се съгласи да го направя, защото знае колко много обичам Габрово. Изложбата, предвидена за Майските празници, не се състоя. Защо? - Стана ми страшно обидно, защото габровци ме питат: „Какво стана, нали щеше да идва колекцията ти в Габрово за един месец, за да видим за какво става въпрос?“. Ние го обявихме и доколкото си спомням, в Общината беше вписано в културната програма. Всичко беше уточнено с тогавашния кмет Николай Сираков и той постави задача на шефката на отдел „Култура“ да се свърже с мен и да се договорим кога и как ще го направим. Тя ми се обади веднъж и ми каза, че трябвало да пратят човек, който да селектира творбите за изложбата. Това ме изуми. Първо аз съм селектирал колекцията си и в нея няма случайни неща. Това са сериозни творби, но дори да не е така, става дума за дарение за Габрово и както се казва: „На харизан кон зъбите не се гледат“. Пък и не става въпрос за мен, а за принципи. Тази жена от управлението на града провали дарение за милиони левове. Възможно ли е да има такива хора в управленския екип на Габрово? За това ли градът е на този хал? (Много държа това да бъде записано и да влезе в интервюто!) Габрово е на този хал, защото има такъв управленски „капитал“.
- Какво точно се случи по-нататък?
- За съжаление, гостуването на колекцията ми първо беше насрочено за месец май, а след това се оказа, че ще бъде през септември. Поставено ми беше условие изложбата да бъде по-късно, а не покрай изборите, защото с книгата ми за Левски и скандалите покрай нея щял съм да навредя на изборите. Това ме шашна, но въпреки всичко се разбрахме през септември колекцията ми да бъде тук. Аз нямам пари да натоваря ТИР и да докарам картините. Затова уговорката беше това да стане с превоз на Общината и в едната зала на галерия „Христо Цокев“ да бъде експонирана изложбата. Но изобщо никой не ми се обади повече – пълна тишина. Обяснението е – да не би моето име да навреди на изборите. Аз се питам за Габрово ли работи администрацията или за политическа партия. Защото аз не правя дарение на ГЕРБ, БСП или СДС, а правя дарение на Габрово. Мен не ме интересува дали гербаджия, седесар или бесепар ще влезе да разглежда картините ми, защото във всички случаи досегът с тях ще го направи по-добър като човек.
- Това отношение на администрацията ще промени ли намерението Ви да дарите колекцията си на Габрово? Ще промените ли завещанието си?
- Все още не съм го променил, но вече се чудя какво да направя, защото станалото е пълен абсурд – на мен ми тежи, че някой не ми иска картините. Странно, нали? Да не говорим за това, че се чувствам унижен пред габровци – те научават за тази изложба и дарението, а се оказва, че такова нещо няма. Аз не съм лъжец и мошеник, а някои се опитаха да ме направят такъв. Според моето завещание за Габрово един месец след като си замина от този свят, колекцията ми ще дойде завинаги тук. Не знам дали след Пенчо Семов някой друг е правил такова голямо дарение на града. Няма значение, аз не се правя на Пенчо Семов, защото той е ненадминат. Но направих каквото можах през досегашния си живот и ми стана страшно обидно заради Габрово. Не може градът да изнемогва, непрекъснато да просим от Европа или отнякъде да търсим спонсори, да пръскаме хиляди и дори милиони за показни акции, а през това време един габровец се е сетил за родния си град... Сега разбирам защо Христо Явашев е обиден. За разлика от Кристо обаче Христо Стоянов не е обиден на габровци и продължава да ги обича, но смятам, че те трябва да си оправят управата.

Автор: Надежда Тихова

4 коментара:

Анонимен каза...

Е, щом дарението се получава след смъртта ти, габровци да почакат още 50-тина години. То до тогава и управите из България ще се култивират и няма да миришат на комсомол.

емо каза...

е добре , как се казва това "Нещо" (шефката на културнич отдел)? нека поне насмешката ни към този абсурд да си има име :)

Христо Стоянов каза...

Маринела

Анонимен каза...

Христо, ти бъди жив и здрав, а пък ние, габровците ще почакаме...