ДА УМРЕШ В БЪЛГАРИЯ – 2
Да умреш в България не е естествен процес. Смъртта не е индивидуален и интимен акт. Тя е вземане на дишането. Не че този, който го вземе ще почне да диша повече. Дори ако е свикнал с това и за миг няма да го учести… Тези хора учестяват дишането си, ако не са взели човешки живот…
Но на въпроса…
Все още това не е станало масово. Вземането на дишането. Някъде стават масови убийства. Даже масови самоубийства има – някой влезе в главите на едно податливо колективче – дори може да е цял колектив от петдесет-шестдесет човека и този колектив тръгва да напуска живота…
Ей, тъй, както си купонясват. Или си купонясват за последно…
Не че българинът, като седне да купонясва не го прави като за последно. Но той имитира, че е за последно. Ами ако му се изчерпи актьорският плам и го направи наистина за последно? Щото вдъхновението си е вдъхновение тогава, когато го има. Напусне ли те не можеш да го имитираш.
Само вдъхновение не се имитира…
По-лесно е оргазъм жена да имитира, отколкото художник вдъхновение.
Абсурд…
Ама ние и без това си живеем в една абсурдна страна…
Разбира се, че ако тръгне да напуска този свят човек не иска да е сам. Страх го е, че няма с кого да си говори долу. Че не раз-бира езика на червеите и иска да си заведе преводачи…
Всъщност идеята да не умреш сам, а да си водиш компания не е от сега. Знаем, че траките са погребвани с жените и впрегатните животни, с мебелировка и разни съоръжения за разходки… Каляски, каруци, талиги и т.н.
Разбира се, че последователи на траките, египтяни, маи, инки и различни култури свързани с този обичай има още. Но при тях не е културен феномен.
По-скоро е някакво изперкване на база инстинкт за себеизява отключен от моментна или от по-трайно усещане за безизходица.
Ако се вгледаме внимателно в масовите убийства последните едно-две десетилетия ще видим, че убийците са или наскоро уволнени, или продължителен период не са се реализирали професионално. Постепенно близките ги напускат…
Но има още нещо общо между тях – правят тези неща пуб-лично с ясната мисъл, че не могат да избият цялата публика… Странно е и друго – всички или почти всички изчакват появата на камери и фотоапарати…
Това е причината да си мисля, че тези хора искат да привле-кат вниманието върху себе си, осъзнавайки, че това е някаква реализация. Т.е., масовият убиец в този аспект иска себе доказване.
Може би причината за това е и незадоволеният инстинкт за себеизява. Жертвата на този инстинкт – защото в този смисъл масовият убиец е и жертва – дълго време се е противопоставял вътрешно срещу тази масова култура. Защото целта на тези масмедии е преди всичко създаване на една унифицирана масова култура. И неговата невъзможност да се появи, да стане център на внимание. Да стане разпознаваем…
Защото общото между всички тези „жертви” е тяхното желание да бъдат разпознати.
В подкрепа на това може да се даде и фактът, че от разпознаваемите няма нито един масов убиец.
Все още патриархалното възпитание на българина благот-ворно се отразява на психоклимата в България и не позволява да се стигне до подобни ексцесии.
Но българинът е със завишен инстинкт за себеизява. А масовата унифицирана култура настъпва и тука. Все по-често ще се появяват хора в този медиен бум в България, незадоволили инстинкта си за себеизява. Като включим проблемите на обществото, финансовата криза и други на пръв поглед дребни детайли ще видим, че скоро може да очакваме първият „изпращял” да повика медиите, за да отразят едно масово убийство. И всеки от нас си казва, дано не съм наблизо в този момент.
Въпреки че можеш да бъдеш не само наблизо, но можеш да бъдеш ти самият център на събитието.
Да се огледаме в себе си…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар