Орлов мост. Орлов мост
като магазин. За играчки. Понякога десетки, понякога стотици, а понякога и
хиляди деца. Доведени като за промоция. Но, изведнъж, играчките свършват. Или,
недай-си боже, най-лошото – свършват парите на тати. Мама в България обикновено
и да има не иска да взима, защото пести пари за хляб, масло – понякога за
свинска мас. Бащата обаче е сектор играчки в семейството. Така се печели
благоволение. Пък нали си купува играчки за детето, за да може той да си играе
с тях. Заради това граматически невярното „СИ купува играчки за детето” – хем възвратното
местоимение „СИ”, хем пък за детето (граматически правилното е „купува играчки
за детето СИ”), защото обикновеното правило е, че бащата купува за детето
играчки, с които сам си играе. Та, представете си един такъв магазин, в който родители
твърдят, че вече нямат парички, но друг път пак ще дойдат, те играчките няма да
свършат – никой не казва на детето си, че детството няма да свърши, а играчките,
защото като порасне с ден-два хлапето и търси вече играчки за по-възрастни, но
никой не иска да си признае пред детето, че детството свършва и оправдават нежеланието
да кажат истината със свършването на играчките – или пък с тяхната безкрайност.
И докато родителите се кълнат във всичко, дори са на път да се закълнат в
портмонето си – никога не стигат до такава клетва обаче – та докато са готови
да се закълнат в портмонетата си – тяхното отроче под формата на уродче, под
формата на изродче тропа пред касата на магазина с краче, бърше сополи с ръкав
и крещи, че я иска тази играчки сега и тук и на всяка цена, въпреки опитите на
родителите да го надвикат, обяснявайки, че не в цената е проблема, а в липсата
на пари… Прехвърлете сега цялата тази ситуация, цялата тази галимация я прехвърлете
на „Орлов мост”, но детето е пораснало. Като в стихотворение на Константин
Павлов се получава: „Сякаш ме целуват
бебета с бради и със мустаци…” Това тропане с крака и крещене. Тези
разсополивени деца със скреж под мустаците – предимно на мъжете – казвам „предимно
на мъжете”, защото на някои жени от постоянното присъствие на „Орлов мост” вече
им поникнаха бради и мустаци… Някои от тези жени дори са постоянно бременни,
тъй като нямат време да наминат към някое родилно отделение поне да родят…
Българска действителност – жената в България все е заета с нещо… Имам
чувството, че вече нямат време легнали да забременяват и заради това го правят
на крак под „Орлов мост” например… А ние, лековерните мъже, приемаме
протестните им викове като оргазъм… Господи, колко сме наивни… И като се взрем
във всичко това ще видим, че последните протести бяха не против Бойко Борисов,
а пред Бойко Борисов. Нито едно дете не тропа в магазина, протестирайки против
родителите си, както и нито едно дете не иска оставка на родителите си. Представете
си само как пред касата на магазина за играчки или лакомства детето тропа с
крак и крещи на родителите си: „ОСТАВКА, ОСТАВКА”… На „Орлов мост” беше същото.
Никой не искаше оставка на правителството, а решаване на проблема. Проблема с
ЕРПЕТАТА… Дори оставка на частните дружества се искаше, но не и на
правителството. Никой не иска оставка на бащицата. И цялата тази история беше,
защото Бойко Борисов винаги е решавал проблемите на парче. Хората се бяха научили,
че ако имат личен проблем ще отидат
при него и той ще го реши.
Дори почти съм сигурен, че при него ходеха включително да им лее куршум. Той им
лее куршума, а те си го наричаха после и вършеха останалата работа по
предназначението му… Последното не знам дали е черен хумор или тъмна балканска
действителност. Но на цвят го докарах. Даже имам чувството, че на Балканите
няма светлосенки, а ТЪМНОсенки. Да. Навремето лееха куршум против уплах, а сега
го леем за уплах… И го ползваме, за да премахнем не само уплаха, ами и
уплашения… Бяхме се научили Бойко Борисов да ни решава проблемите на парче –
самолет за болен ще прати, къща след наводнение ще вдигне, магистрала ще открие…
Но във всички тези действия решаваше проблема единично и на парче, а не като
цяло. Като добър бащица купуваше на всяко дете поисканата играчка, без да си
зададе майчиния въпрос дали после ще има нещо за ядене за всички деца… И хората,
като негови деца излязоха на „Орлов мост” да им реши индивидуалните проблеми
без да се замислят, че всъщност нещата опират и до държавническо мислене. Бойко
Борисов произлизаше от тези среди и като тях решаваше да задоволи една или
друга прищявка, без да се замисли, че иде време за вечеря и на децата ще им
куркат цяла нощ коремчетата от глад и влакчето, което им е купил въобще няма да
ги закара до отрупаната маса с лакомства, защото е играчка. А една играчка може
да вози детски сънища, не и сънуващ с къркорещ стомах. Така построените
магистрали постепенно се превръщаха в дом за изгонените от жилищата им длъжници
на банки и лихвари… Постепенно се превръщахме в страна на клошари, които знаят,
че коричката хляб е много по-ценна от детско влакче без батерии. И ще ръждясва
до тогава, докато дойде време за качване на истински влак, защото детството
много бързо е минало…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар