петък, 24 май 2013 г.

ПРОТЕСТЪТ КАТО ДЕТСКО ПОТРОПВАНЕ С КРАК В МАГАЗИН ЗА ИГРАЧКИ



Орлов мост. Орлов мост като магазин. За играчки. Понякога десетки, понякога стотици, а понякога и хиляди деца. Доведени като за промоция. Но, изведнъж, играчките свършват. Или, недай-си боже, най-лошото – свършват парите на тати. Мама в България обикновено и да има не иска да взима, защото пести пари за хляб, масло – понякога за свинска мас. Бащата обаче е сектор играчки в семейството. Така се печели благоволение. Пък нали си купува играчки за детето, за да може той да си играе с тях. Заради това граматически невярното „СИ купува играчки за детето” – хем възвратното местоимение „СИ”, хем пък за детето (граматически правилното е „купува играчки за детето СИ”), защото обикновеното правило е, че бащата купува за детето играчки, с които сам си играе. Та, представете си един такъв магазин, в който родители твърдят, че вече нямат парички, но друг път пак ще дойдат, те играчките няма да свършат – никой не казва на детето си, че детството няма да свърши, а играчките, защото като порасне с ден-два хлапето и търси вече играчки за по-възрастни, но никой не иска да си признае пред детето, че детството свършва и оправдават нежеланието да кажат истината със свършването на играчките – или пък с тяхната безкрайност. И докато родителите се кълнат във всичко, дори са на път да се закълнат в портмонето си – никога не стигат до такава клетва обаче – та докато са готови да се закълнат в портмонетата си – тяхното отроче под формата на уродче, под формата на изродче тропа пред касата на магазина с краче, бърше сополи с ръкав и крещи, че я иска тази играчки сега и тук и на всяка цена, въпреки опитите на родителите да го надвикат, обяснявайки, че не в цената е проблема, а в липсата на пари… Прехвърлете сега цялата тази ситуация, цялата тази галимация я прехвърлете на „Орлов мост”, но детето е пораснало. Като в стихотворение на Константин Павлов се получава: „Сякаш ме целуват бебета с бради и със мустаци…” Това тропане с крака и крещене. Тези разсополивени деца със скреж под мустаците – предимно на мъжете – казвам „предимно на мъжете”, защото на някои жени от постоянното присъствие на „Орлов мост” вече им поникнаха бради и мустаци… Някои от тези жени дори са постоянно бременни, тъй като нямат време да наминат към някое родилно отделение поне да родят… Българска действителност – жената в България все е заета с нещо… Имам чувството, че вече нямат време легнали да забременяват и заради това го правят на крак под „Орлов мост” например… А ние, лековерните мъже, приемаме протестните им викове като оргазъм… Господи, колко сме наивни… И като се взрем във всичко това ще видим, че последните протести бяха не против Бойко Борисов, а пред Бойко Борисов. Нито едно дете не тропа в магазина, протестирайки против родителите си, както и нито едно дете не иска оставка на родителите си. Представете си само как пред касата на магазина за играчки или лакомства детето тропа с крак и крещи на родителите си: „ОСТАВКА, ОСТАВКА”… На „Орлов мост” беше същото. Никой не искаше оставка на правителството, а решаване на проблема. Проблема с ЕРПЕТАТА… Дори оставка на частните дружества се искаше, но не и на правителството. Никой не иска оставка на бащицата. И цялата тази история беше, защото Бойко Борисов винаги е решавал проблемите на парче. Хората се бяха научили, че ако имат личен проблем ще отидат
при него и той ще го реши. Дори почти съм сигурен, че при него ходеха включително да им лее куршум. Той им лее куршума, а те си го наричаха после и вършеха останалата работа по предназначението му… Последното не знам дали е черен хумор или тъмна балканска действителност. Но на цвят го докарах. Даже имам чувството, че на Балканите няма светлосенки, а ТЪМНОсенки. Да. Навремето лееха куршум против уплах, а сега го леем за уплах… И го ползваме, за да премахнем не само уплаха, ами и уплашения… Бяхме се научили Бойко Борисов да ни решава проблемите на парче – самолет за болен ще прати, къща след наводнение ще вдигне, магистрала ще открие… Но във всички тези действия решаваше проблема единично и на парче, а не като цяло. Като добър бащица купуваше на всяко дете поисканата играчка, без да си зададе майчиния въпрос дали после ще има нещо за ядене за всички деца… И хората, като негови деца излязоха на „Орлов мост” да им реши индивидуалните проблеми без да се замислят, че всъщност нещата опират и до държавническо мислене. Бойко Борисов произлизаше от тези среди и като тях решаваше да задоволи една или друга прищявка, без да се замисли, че иде време за вечеря и на децата ще им куркат цяла нощ коремчетата от глад и влакчето, което им е купил въобще няма да ги закара до отрупаната маса с лакомства, защото е играчка. А една играчка може да вози детски сънища, не и сънуващ с къркорещ стомах. Така построените магистрали постепенно се превръщаха в дом за изгонените от жилищата им длъжници на банки и лихвари… Постепенно се превръщахме в страна на клошари, които знаят, че коричката хляб е много по-ценна от детско влакче без батерии. И ще ръждясва до тогава, докато дойде време за качване на истински влак, защото детството много бързо е минало…
Ами това е…


                                                 Христо СТОЯНОВ




Няма коментари: