За пореден път
доказваме, че сме страна на привилегированите. Решихме, че трябва за отделни
гилдии да се направи специален закон с оглед на тяхната сигурност. И гласуваха закон
за лекарите и учителите, като криминализираха нападенията срещу тях по време на
изпълнение на служебните им задължения. Като че ли недоволните от тяхната
работа не могат да изчакат края на работния ден и да си ги понасинят. Вярно, че
по време на дежурство лекарят ми е изкълчил пръстчето, но аз изчаквам да
приключи работния му ден, да премине имунитета му, като го оставя не само да
напусне, но и да се отдалечи от работното си място. След което го хващам и го
смилам от бой. Вярно е, че го бия за стореното от него по време на дежурството
му, но също така е вярно, че аз не бия лекарят Х., а бия гражданина У. Вярно е,
че гражданина У. го бия за това, което е направил като дежурещото лице Х., но
законът за защита на лекарите не го хваща в случая, тъй като не е лице,
закриляно от специален закон, а гражданин, който си ходи по улиците.
Същото може да стане и
с учителя, закрилян от закона като такъв, но приравнен от общия закон.
Така можем да създадем
специален закон за инкасаторите, тъй като с оглед обедняването на население те
са една от най-рисковите професионални групи в България. Какво по-лесно от това
да пребиеш от бой някой, който е влязъл в дома ти, пък било то и за да провери
данните на водомера или електромера…
Скоро ще има и други
специални закони. Примерно специален закон „Волен Сидеров” – в какви случаи
може да бие журналисти и полицаи, и в какви случаи не може. Ох, извинете – не може
да има случай, в който Волен Сидеров да не може да бие някого. Вярно е, че с
оглед на неговото психично здраве, ако Волен Сидеров се срещне с Волен Сидеров
трябва да се уточни в закона кой от двамата може да бие някой от двамата. Така
ще се избегне възможността да се намесват лица, за които има специален закон…
Всъщност, пиша всичко
това, защото подобни недомислени сурогати – не бих ги нарекъл закони – доказват
за пореден път, че живеем в държава на привилегированите. Преди години – няма да
уточнявам, че иде реч за време, отпреди 1989 год. – имаше квоти в университетите.
Всеки университет имаше право да записва без приемни изпити по петима човека от
специалност - предимно хора от малцинствените групи. Рабфаковете също
дискриминираха част от населението на страната и позволяваха да се записват в
университети хора, които са опукани на приемните изпити. Между другото по този
начин се появи в съдебната ни система недоразумение като прокурор Славчо
Кържев, завършил Рабфак в Киргистан… Доста стресови ситуации за отделни хора и
за системата, в която работеше, създаде този по диплома юрист… Който доста
време се ползваше от подобен закон – за защита на магистрати…
Благодарение на
подобни привилегии ние обявихме помаците „за на-големите българи”, като че ли в
други области на страната българите не са чак толкова българи. Това са обаче привилегированите
от историческата ни наука – като че ли в Теория на относителността на Айнщайн
има привилегировани атоми и молекули. И ако има такива изключения във физиката
то е, защото не са изключения, а правила, които още не знаем.
Не искам да бъда разбран
неправилно. Лекарите и учителите трябва да бъдат защитени. Както и обикновените
граждани. Аз доста бой ядох за книгата си „Скритият живот на една помакиня”. Не
трябва ли и закон за писателите?... По специален ред да бъдат съдени тези,
които нападнат писател. И да се уточни кога точно съм писател – докато пиша
текста или докато ходя по улиците и го мисля. Или докато сънувам книгите си…И
кой ще докаже, че докато се разхождам нападателят е открил точно в този момент,
че съм го проектирал като герой в текста, който може и да не напиша…
Законодателството
заради това е законодателство, защото не привилегирова. Напротив – пред закона,
казват, всички сме равни. При сегашния обаче някои стават по-равни.
Усещането след подобни
законодателни инициативи е, че скоро ще бъдат направени и специални поименни закони
за всеки гражданин – кой по колко години ще лежи в затвора за едно и също
провинение. Така Иван винаги ще бъде по-виновен за конкретно действие от
Петкан. В Парламента просто трябва да се вкарат актовете за раждане през
последните 24 часа и чрез джуркане по рождение на всеки се вменява съответна вина.
Така всеки ще си носи вината по рождение и няма да има нужда от съдебна система
– просто от мястото на престъплението престъпникът си отива в килията, отключва
си я и влиза да си търпи наказанието…
Да…
Лекарите и учителите
трябва да са спокойни за живота си. Но това ще го направи не специален закон, а
закон за всички. Така и потенциалният нападател, чувствайки се сигурен в една
такава законова страна, може да не се нерви толкова и да напада лекари и
учители. Защото той ги напада заради несигурността, която му дава законодателството.
Сигурно заради това и
Волен Сидеров напада граждани и полицаи – защото не вярва, че лекарите са
толкова добри, че до го разделят със сиамския му близнак, който само го нерви…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар