петък, 26 юли 2013 г.

ТЪЛПАТА КАТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО



Доказателство за липса, за абсолютна липса на политическа класа в България е опитът на припознатите за водачи на извънпарламентарни политически сили да убедят масата, че тълпата е гражданско общество. Въпреки че гражданското общество свършва точно там, където започва тълпата – в България това става на Орлов мост… И винаги свършва към 22.00 ч. пред стените на Парламента. Гражданското общество не скандира пред институциите. То коригира със законни средства тези институции… Гражданското общество е в институциите. То не крещи „мафия” пред съдебната палата. Този крясък в България е най-абстрактното нещо, защото гражданското общество разполага с доказателствен материал. Не припява самодоволно от „прозренията си”, че съдебната система е корумпирана, защото Гражданското общество посочва конкретния корумпиран субект. При това с доказателствен материал, готов да влезе в съдебна зала. Гражданското общество, в качеството си на гласоподавател не назначава мафиоти за народни представители, за да може да се превърне после в тълпа, която да ги замеря с домати и запъртъци. Гражданското общество не устройва аутодафета на книги – „Фашизмът” на Жельо Желев и „Конституция на РБ” без да ги е чело. Гражданското общество издига на пиедестал Конституцията и знанието въобще.
Но когато имаме група нереализирани политици, чакащи своя звезден миг пред стените на Парламента и удобна тълпа за подпомагане на тяхната реализация, чакащите обявяват тълпата за гражданско общество.
В 17 век Джон Лок и Томас Хобс пишат, че законодателната власт се основава на договор, по силата на който обикновеното общество се превръща в гражданско. Токвил после прибавя и още едно условие за разпознаване на гражданското общество – плурализма. Според него свободното общество или гражданското общество се крепи единствено на свободни сдружения. Никой не би посочил в момента такова сдружение между протестиращите, което отговаря за съжаление единствено на дефиницията за тълпа на Гюстав Льобон…Гражданското общество се крепи единствено на Обществения договор, обяснен от Жан Жак Русо. Ние обаче хвърляме понятия в публичното пространство, опитваме се да шашнем тълпата с тези понятия и тази тълпа слуша с отворени уста, които ние мислим, че са отворени за знания, а те просто са отворени за хляб и зрелища…
Тълпата боготвори хвърлящите бисери на свинете без да разбере, че това, което им се хвърля са стъкълца, които не стават за ядене така, както и бисерите не минават безнаказано през храносмилателния тракт.
Странно е, че идеята за тълпата като гражданско общество се хвърля от хора, които допреди малко мислех за интелигентни и поназнайващи това-онова от философията и политическите науки…
Не може да се обявява за гражданско общество всичко, което е хванало сопата и я размахва пред институциите, опитвайки се да подкара на паша тези, които вчера е вкарал в Парламента.
Едва ли има гражданско общество там, където институцията Парламент се обругава, пали, напада… Едва ли има гражданско общество там, където институцията съд бива обсаждана и тълпата вместо съдиите решава съдбата на влезлите за разглеждане дела. Колкото и сляпа да е Темида, тя не е глуха. Чувайки тропота на тълпата отвън едва ли има нормално човешко същество, какъвто е и магистратът междупрочем, което да не си зададе спасителния въпрос: „Ами ако влязат”… Това вече е намеса в решението на дела, което е по-опасно от няколко хиляди лева подкуп. Защото, ако подкупиш един съдебен състав на по-висока инстанция съдебният състав няма да бъде подкупен. Но ако крещяща тълпа те причаква пред съдебната палата, членовете на която и да е съдебна инстанция вече ще си зададат въпроса: „Какво ни чака като излезем”…
И крещящите, причакващи магистратите със заплашителни викове и бойни възгласи стотици и хиляди навън определят изход от съдебни решения, ние трябва да наречем гражданско общество…
Дори ни се внушава, че това е гражданското общество, което не иска и да зачете основният елемент, по който то, гражданското общество, бива припознато, а именно, обществения договор.
Гражданско общество може да имаме тогава, когато медиите не припяват на тълпата с цел вдигане на рейтинг гледаемост, а правят своите журналистически разследвания, които променят статута на високопоставени, но нарушили обществения договор държавни служители. Гражданското общество в този смисъл посочва поименно и с факти тези, които са нарушили обществения договор.
В момента обаче този договор го нарушава тълпата. И тълпата, позволете ми да го кажа, не може да бъде припозната като гражданско общество. Защото тя е съставена от индивиди, а не от индивидуалности. Само личности, с граждански морал и съвест, обединени от идеята за защита и отстояване на обществения договор могат да бъдат гражданско общество.
И, моля ви, не ме карайте да си мисля, че тълпата е тази, която хвърля бисери в Парламента…
Защото всъщност се оказва, че тези консуматори на бисери са също част от тази тълпа, тъй като и понятие нямат не само от гражданско общество, ами и от Гугъл, където биха проверили поне какво говорят…


                                           Христо СТОЯНОВ

  

Няма коментари: