четвъртък, 11 юли 2013 г.

БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ КАТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Няколко младежа, наречени за по-кратко от медиите „интелектуалци” се опитали да прескочат огражденията на българския парламент и да влязат вътре. единственият интелектуален атрибут, който ги представял като интелектуалци бил плакат в ръцете им, на който пишело „грабвайте телата”… Медиите ги припознаха като интелектуалци вероятно защото интелектуалният продукт (плаката) бил без нито една правописна грешка. Между другото това може да се постигне и при дословно преписване на стиха на Вазов… Интелектуалците врели и от време на време кипели от енергия и решили да превземат онова нещо, което ни определя все още като ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА. Поне това е останало да ни легитимира пред света.В случая не иде реч само за опит да свалиш и изхвърлиш двеста и четиридесет народни избраници – за които са гласували вероятно и въпросните, определени като интелектуалци, а иде реч за опит да бъде променено държавното устройство на страната… Това обикновено става с Велико народно събрание, пък и вековете – за разлика от виковете на улицата – са други. Да. Виковете на тълпата във всички времена остават същите, вЕковете се различават. И те се различават предимно от онази прослойка на обществото, наречена не само от медиите интелектуалци. Защото каквито ни медиите, такива ни и интелектуалците, които в умствено отношение не са с нищо повече от тълпата…Защото в България няма народ, има население, както казваше Иван Динков. А там, където народът липсва, населението създава тълпи.Защото народът е в непрекъснат граждански процес – там, където имаме самоосъзната група от хора изповядваща обща ценностна система имаме народ. Там, където имаме масово чудо, както казваше пък Иван Радоев, където населението се събира само по повика на корема си – имаме тълпа. Тълпата не понася интелектуалци – народът не може без тях. Да. Населението, готово по повика на стомаха да стане тълпа, никога няма да се превърне в народ… Защото народът не си избира интелектуалците – те просто го повеждат, защото народът не произвежда поговорки от сорта на: „Накарай мързеливия на работа да те научи на акъл…” Народ, произвел такава поговорка не съществува. Това е поговорка на тълпата и в никакъв случай не би трябвало в учебниците да бъде вписвана като народна, а като… Както и да е… Въпросът е в тези няколко хомосапиенса, които, пак както казва Иван Динков, са „известни с неизвестност”… Ако някой им зададе въпросът какво искат да правят в Парламента, освен да получават заплати, те няма какво да кажат. Те малко по-гръмогласно от тълпата просто говорят с нейните думи, че вътре било пълно с корумпирана олигархична сволач – забравих, че те са от тези, които пък най мразят Русия, защото пък тя най-много си пати от комунизма. Даже на страданието на чуждите нации завиждаме и ги обявяваме като нации невъзвращенци в нашия политически живот. Както и да е… Та тези герои прескочили металните ограждания, решили да влязат в Парламента и да изхвърлят със собствените си ръце депутатите по начин, по който обикновено изхвърлят новоизписана, за нищо не ставаща чернова на лирично стихотворение, в което любимата се заплашва с изгрев, който като цунами ще я отнесе тъй, както рошава пчела отнася тичинков прашец от окото на сляпата съдба… А, бе, с една дума стихотворението заплашва любимата с гражданско неподчинение, състоящо се от (не)еректирал талант по време на мастурбация – прочетете им текстовете на тия интелектуалци. Позволявам си да говоря така, защото съм ги чел… Не зная защо биват определяни за такива, след като в целия свят интелектуалецът не е в ариергарда на тълпата. Не. Той не е там. Представете си Русо и Волтер с пушки в ръце… Не. Тези хора гледат отвъд съществуващото, те не са врачки, а хора, създаващи представа. Някои от тези младежи знаеше ли, ако случайно изхвърлят тези корумпирани двеста и четиридесет човека от Парламента какво трябва да се прави? На базата на сегашната Конституция ли щяха да правят нещо? Или щяха да седнат до Едвин Сугарев да гладуват? Между другото да си припомним първото и – слава Богу – единствено за сега аутодафе на българска книга в историята ни… Защо ми се върти, че книгата не бе горена от комунисти – те дори я издадоха преди 1989 год., - а бе горена публично пред Президентството от Едвин Сугарев. Български интелектуалец горя българската книга „Фашизмът” на Желю Желев така, както тълпата на Орлов мост през февруари гори „Конституцията на РБ” без да я е чела. Защо трябва да четеш нещо, като и така и така ще го изгориш, нали?!... Най-страшното в случая е, че аутодафетата в България се състояха по време на демокрация… Нима демокрацията е българското средновековие, се питам аз… И си отговарям. Да. Демокрацията е българското средновековие… С интелигенция, по-тъпа от тълпата, която я произвежда, демокрацията в България е нейното средновековие…
Ами това е…

                                                 Христо СТОЯНОВ
   

Няма коментари: