сряда, 21 август 2013 г.

ПРОТЕСТЪТ КАТО МАСОВ ОТКАЗ ОТ СВОБОДА


Българинът не иска да му напомнят историята. Българинът петстотин години ще търпи робство без нищо да направи по въпроса, но когато му напомнят за това той е готов да въстане. И като въстане по-смел на масата от българина няма. Вади исторически доказателства от дъното на сърцето си и даже е готов още петстотин години роб да бъде, само и само да докаже, че по-търпелив от него няма. И е търпял не за друго, а защото е милостив човек българинът и не е искал по никакъв начин да оскърби поробителя. Как да оскърби българинът този, който е пуснал в къщата си и после да хукне да го гони от нея, само заради това, че го е заварил някоя сутрин с жена си или дъщеря си. Не иде някак – затваряш очи и си казваш: „Те ще ни освободят един ден руснаците… Ще видиш тогава какви герои сме ние…”
Ама каквото и да говорим – търпението също е важно. Ето, направихме герои тези, които са се скрили в баташката църква и нашите родни помаци взели, че ги изклали. После цялата вина хвърляме връз турците.
Първо, герой в църква влиза ли? Изклано е безобидно българско население – не, че не е имало клане, имало е, ама не са клани герои, а покорни хора, дошли да се скрият при Бога и да искат да ги спаси. Ние не знаем къде са костите на тези, които не са мирували – Ботев, например – и вместо неговите кости показваме двеста и кусур отсечени глави в църквата. Не показваме черепи, които не са годни за чаши и бокали поради дупката в тях, а тези, от които може векове наред да пиеш покорство…
Пиша всичко това не за, друго, а да покажа, че е време да изпием горчивата чаша на историята и не да се самомитологизираме, а да покажем на света, че по-голям героизъм е не да си измислиш героизъм, а да си признаеш неговата липса.  Вписването в историята не значи измисляне на история – каквато е нашата сега. Ние прекрояваме непрекъснато написаното от чужди историци за нас – византийски, отомански, руски, френски, английски – като тълкуваме раболепието си като форма на масов отказ от свобода.
Да…
Нашият протест е масов отказ от свобода. Нещо от рода на: „Хайде да ви видим сега как ще изтраете петстотин години с такъв покорен народ като нашия”… Честно казано, няма кой да издържи такова сервилничене пред поробителя… До такава степен, че имам чувството, че Априлското въстание е избухнало, защото отоманците са решили да се оттеглят от Балканите и то е последен и отчаян опит да ги задържим…
Всички тези мисли ми се въртят покрай решението на Турското правителство да реставрира паметниците на Отоманската империя, намиращи се на наша територия…
Не е нужно да припомням, че паметникът е памет и тази памет не е само заради историята на Турция, а че иде реч за наша история. И ние всинца се юрнахме да крещим, че те пак ще се върнат тука и това е опит да станем не само васали, ами направо да игнорираме Сан Стефанския мирен договор…
Отоманската империя е съществувала и няколко столетия тя е била и на наша територия. И вместо да впрегнем всички сили и да започнем да реставрираме нашите паметници – исторически и културни – ние се репчим на някой, който знае своето място в историята и го защитава. Да не споменавам какви изгоди бихме имали самите ние от подобна реставрация.
Първо това би привлекло туристи и към места, които сме оставили да бъдат скрити от плевел и саморазрушение като джамията в Разград или Пловдив. Онази прословута Имарет джамия в Пловдив, съградена от влюбения в българка Шахбедин паша… И то върху български християнски храм. Преди шестотин години… И малцина знаят, че джамията е с формата на кръст…
Защо да не се реставрира този храм – все пак е храм. Или искаме пак нещо да разрушим, без да изградим нещо… Защото, имам чувството, в България паметниците се рушат, за да можем по този начин да изтрием „Срама от позора”… Ние нямаме сетива към историята, но искаме да се пишем в нея… Ние не искаме да се вписваме, ние искаме да се пишем…
Вместо този акт на турското правителство да бъде подет от национално мислещи хора, които да се мобилизират и редом с реставрацията на отоманските паметници започнат да реставрират и нашите собствени паметници, ние искаме да превърнем територията на бяло от историята поле, където можем да си драскотим каквото ни скимне и каквото ни е угодно.
Само от вход при посещение на тези отомански паметници бихме могли да съберем средства за реставрация на нашите…
Само че ние не вярваме вече, че имаме такива паметници. Защото първата работа на българина след някое от поредните му освобождения е да разруши всичко, свързано с тези, от които се освобождава. И това го прави не за друго, а за да се докара и хареса на освободителя. На поредния освободител.
Колко паметници построихме на руснаците, които сега искаме да премахнем? И то по какъв начин?
Започнахме да се докарваме на „новите освободители” и построихме паметник на американските летци, които са бомбардирали София…
Така, както правихме паметници на съветските летци, на съветските подводничари… Така, както върху римски руини – културни паметници – строим нови, после Византия, после Отоманската империя, после Русия, после САЩ…
Да, да. Защото ще има и после САЩ…
Ние имаме традиция. Да рушим история…
Защо направо на граничните входове в България не запишем: „ВЛИЗАТЕ В БЪЛГАРИЯ. ТОВА Е ТЕРИТОРИЯ, ЛИШЕНА ОТ ИСТОРИЯ”…
После ще внесем малко от Македония…
Ние лишаваме територията от история, те я пренасищат с измислена такава…
Балканска работа…
Ами това е…
                                                                                   



Няма коментари: