петък, 30 август 2013 г.

КНИГИ, КНИЖАРНИЦИ И ХВЪРЛЯНЕ НА БОБ

Стоя в книжарница „Класика” във Варна. Според мен в книжарница се стои по две причини – да си избереш книга и да предложиш книга. Имало обаче и трети вид – нито предлагат, нито купуват. Третият вид се дели на няколко подгрупи. Но във всички случаи те не са дошли за книги. Като тази дама.
Тя влиза в книжарницата, без да погледне книгите. Този тип хора или идват за конкретна книга, току-що рекламирана по някои от телевизиите и тя иска да покаже на съседката своята превъзходителност чрез притежаване на четивото. Обикновено това четиво не се чете, но когато го прочетеш може спокойно да го забравиш… Или идва за нещо друго свързано с хартията, но не е книга. Четенето на книги от този тип хора е унизително занятие не за друго, а защото те тези неща, които са написани по страниците на книгата отдавна ги знаят. Те са на принципа „Преди да се родя и след това” без да са чели Ивайло Петров.
Оказа се, че и този тип си има подтипове, защото дамата просто иска да знае какво ще има да става на белия свят, на който контрастно се откроява като черна буква на офсетова хартия главата на дамата. Дамата иска да надникне в бъдещето вероятно по изпипания метод на познаване на миналото, количеството братя, сестри и родители на разглеждания екземпляр, който не винаги е „вале купа”, тъй като минавайки покрай спатията е станал пика с кариран костюм… Примерно…
Има ли, пита дамата, някакви карти за гледане в книжарницата и тази, която стои да предлага преди още услужливо да покаже рафтовете с книги на клиентката, отвръща, че няма… Без да искам отронвам едно изречение, чийто смисъл е свързан с националното ястие на българина, отглеждано първо от индианците в Америка. И после се чудим, защо ни броят за индианците на Европа… Подхвърлям на дамата, че поради липса на карти за гледане може да хвърли един боб… Което е добра идея книжарниците да се превърнат в смесени магазини – книжарница, побрала плод-зеленчук в себе си. И без това вече се предлагат книги с напарфюмирани страници и се чудя дали вече няма да продават любовните романи и със съответните гумени съоръжения…
Но тогава пък трябва книжарниците да бъдат с червени точки и ще загубят детската аудитория барабар с бабите, които успяват все още да вкарат дете в книжарница, за да му купят гумена книжка… Тъй де, защо пък подрастващите да не свикват от малки с материала на сексшоповете – дали пък тая дума не иде от шоп, който прави секс?!... Демек сексшопът е онова място, в което поради вродената си свенливост шопът прави секс и се изчервява сам, тъй като на партньорката са и направили устните от естествено червена гума…
До сега разглеждахме какви хора влизат в книжарница и установихме, че те са два вида плюс още един трети вид, който ще определи обаче асортимента на този магазин в бъдеще време.
Асортиментът в книжарниците беше предимно от книги по мое време.  После се появиха химикалки, а покрай нарастващия пропорционално интерес към писане за сметка на четенето започнаха да продават повече хартия и канцелария от книги. А книгите постепенно станаха от гума и напарфюмирани. Иде ден да се привличат клиенти и със зеленчуци като боб за хвърляне например, който, ако не познава бъдещето, може да бъде изяден…
Ако започнат да парфюмират и готварските книги с мерудия, чубрица и джоджен вече може спокойно да се отвори и щанд за полуфабрикати – щом в супермаркетите има стойки за книги защо пък в книжарниците да няма щандове за полуготова храна?...
И всичко това иде, чини ми се, от авторитета, който българският писател си създаде сред четящото малцинство в нашата малка, спретната страна с такъв хубав народ. Не случайно казвам „малцинство”, защото какво е читателят освен дискриминирано от масата малцинство?…
Ако един ром, който го броят за мангал от цигански произход не си плати тока и изреве, че плащането на продукт, който не може да се пипне, е етническа дискриминация, никой не настоява повече от рома да се вземат пари. А че не може да се пипне този продукт е ясно от първи опит. Тези, които са се опитвали да пипнат тока не са между живите. А ромите пипат по някакъв начин преносителите на ток и после ги продават като медни жици. Сигурно там се крие и причината за положителния им прираст – нали ако все пак пипнат жица с ток накрая те така се разтрисат, че могат да припечелват някой лев в някоя книжарница и като вибратори… Само толкова. Нищо повече…
Но за другото – освен ромското малцинство в България – читателят…
А той постепенно бе превърнат в малцинство от онова мнозинство на писателите в България. Това мнозинство не влиза в книжарница. Години наред стоя и надписвам книги в книжарниците из страната и единственото нещо, което не влиза в тях, е писател…
Веднъж един влезе само колкото да се скара на книжарката, че не му продава книгите, които толкова търсят хората. Друга книга освен своята той не докосна. Че и не погледна…
Но както и да е.
И, седейки в такава обстановка в книжарницата, затрупан от такива мисли изведнъж нещо просветна в мен.
Хората не четат български писатели по една обикновена причина. Българският писател лъха на многознайковщина. А големият писател не те лишава от фантазия. Големият писател не мисли вместо теб – това, което българският писател се опитва да внуши на читателите си.Големият писател те кара да мислиш заедно с него… Големият писател просто тръгва с теб и заедно започва с читателя да фантазира един друг, нов свят…
Лошо е обаче, ако светът се окаже това, което се опитах да фантазирам заедно с вас преди малко…
Ами, това е…


Няма коментари: