БЪЛГАРСКАТА ВЯРА

Не зная по какъв начин този, който заяви на света, че Господ е българин, е достигнал до това заключение. Защото аз имам емпирично доказателство за произхода Му. На Бог, имам предвид… Защото освен всички останали и Бог не вярва на българина... А щом не вярва на българина значи е българин...  Да. Господ е българин, защото българинът не вярва в Бог. Българинът вярва на всичко, което не мирише на българин. Защото, който вярва на собствения си народ вярва и на себе си. А българинът най обича да казва, че на себе си не вярва, камо ли на някой друг. Да сте видели или научили от историята ни, че някой е отворил портите на друг българин да му влезе в крепостта. Не. Порти сме отваряли на византийци, на отоманци, на немци, на руси, ама порта на българин не отваряме. Представете си само за миг, че Иван Шишман бе отворил портите си на Срацимир. Или пък Срацимир бе отворил портите на брат си Шишман. Щяхме да избегнем тия петстотин години и нямаше да има с какво да се гордеем пред света, че пет века сме пъшкали под турско робство. Забелязали ли сте, че преди да каже „Боже”, българинът казва „Ох”… Българинът ползва Бог за възклицание. Бог не е абстракция дори, Бог е мъка, тежък живот, несгода… Да, за българина Бог е несгода… И понеже не знае към кого точно да се обърне и кой точно ще го чуе, след „Боже” за по-голяма сигурност българинът съвсем застрахователно произнася и „Господи”… Те не са едно цяло, защото българинът не знае като какви са… Или какъв е точно – Бог ли е, Господ ли е, син Божи ли е или е пресвета Богородица… Даже до там стига българинът, че съвместно със сърбина решават да са и бащи на Господ Бог, пожелавайки майка му… Чували сте ги тия, но понеже цветоотделката е скъпа не мога на този текст да сложа червена точка и ще го оставя да му се недоумявате… Но за разлика от сърбина, който си сваля шапка пред Бог в църква и пред малко дете, като по този начин отдава заслужена почит към живота, българинът шапка никому не сваля. Вече и пред хляб шапка не сваля, защото сигурно по-рядко го вижда на трапезата си. Едните, защото пазят диета и хляб не ядат, а останалите, защото нямат пари за хляб…В предходното изречение българинът е множествен, заради това използвам формата „едните”, защото иде реч за едните българи и чак на второ място иде ред на другите българи. Защото българинът е Аз и останалите по отношение на своя национален произход… Забелязали ли сте, че българинът е най-патриот в странство. В кръчмата, където ще му обърнат внимание и дори сервитьорът ще дойде да му направи забележка, че е шумен. В механата е най-шумен и патриотично настроен и заради това отива да живее в странство, за да не му пречат на патриотизма и да страда за майката-родина. Която, никой не знае защо, е мащеха към него и майка към останалите, когато той е на нейна територия. Ама като излезе от територията тя тутакси става майчица… И е привързан към тази територия, че не смее дори собствената си нива да копае – от жал, да не я заболи. Ама и на друг не дава да я копае, защото ще му я вземе. Като че ли англичани, французи, италианци, руси, турци и всякакви такива не лягат в пръстта, като умрат, ами си я вземат пръстта да си я носят на небето… Българинът си обича земята и не култивира нивата си, за да има камъни по нея да замеря брат си оттатък синора… И уж замеря брат си, пък камъните продължават да си седят в неговата градина… Не за друго, а защото брат му от брат си нищо не взима и му ги връща тия камъни тъпкано, дето се вика…Ама понеже започнаха с Бог, на когото българинът вика и Господ задължително след „Ох”… Представете си само за миг, че българинът не обича да взема чуждо… Никой не може да си представи такова нещо. И заради това чуждо българинът посегна и на Аллах, на Буда, на Шива, на Саваот… Не за друго, ами защото друго си е да си имаш под ръка още някой и друг Бог – с единия да пъшкаш от мъка, с другия да пъшкаш от любов…Сигурно и заради това българинът много обича жена си и непрекъснато се оплаква от нея. Не че тя не се оплаква. Доволна българка някой да е виждал. Не. Защото българинът разбира от всичко. Най разбира от политика, футбол и жени. С политиката и футбола вече знаем докъде стигнахме, а от толкова разбирачи българката стана фригидна. Не че като отиде при друга жена българинът прилага знанията си… Колкото знае, толкова може. Даже в повечето случаи знае повече, отколкото може… Ако българката се омъжи за водопроводчик, то той не може да оправи кранчето за вода в къщата. Ако вземе електротехник, той не може да смени бушона. Защото българинът винаги работи това, от което не разбира. Водопроводчикът рецитира Шекспир, а електротехникът рисува картини, от които ти настръхват косите като след удар от триста и осемдесет волта ток… Понякога се чудя как дърводелецът е сковал ковчег така, щото съоръжението не се е разпаднало по пътя и мъртвите стигат до гробището в него. Защото дърводелецът всъщност е оперен певец, който е участник в телевизионно музикално шоу… Да си представим в такъв случай „Отче наш” изпято от дърводелец в съпровод от чук, тесла и трион, с извивки на поп фолк, с естраден текст при това на два гласа, фалшиво и не задължително със същия текст, но с различна мелодия… Почти като примата на българската естрада да излезе на сцената да пее с брада и мустаци… Които все повече ще и отиват, тъй като ще плаши по-малко детската аудитория, отколкото излизайки на сцената в собствена кожа…