петък, 26 февруари 2016 г.

МЕЖДУ „ГОСПОДАРЯТ ГО НЯМА” И ЛИЧЕН БОДИГА(р)Д

Преди години, ама не няколко години, а няколко десетилетия, един студент го бяха вкарали в затвора. Тогава и други студенти вкарваха в затвора, но неговият случай бе особен. Сигурно, защото по нещо прилича на онези сегашни студенти, които си наемат бодигардове за вечер. И не за друго, а в дискотеките да ги видят, че поне две яки момчета ги водят към тоалетната. И даже ги връщат. Показност някаква. Вместо да се трепят по фитнесзалите и да помпат, по-лесно – че и по-евтино – им излиза да си наемат готови мускули за малко. Ако изчислите малко, за което не е нужно да си харчите парите и заради едно такова изчисление да завършвате висша математика, та ако изчислете ще видите, че 100 лева за две яки момчета под наем е по-изгодно от строг режим, фитнес сутрин, обед и вечер, стероиди и анаболи, тенис фланелки и съответните страшни татуировки по бицепсите… А, изчислявайте. А ония две нещица с мускулите, тениските, татуировките и зверския поглед излизат две за сто лева на вечер. Без осигуровките, ДДС, трудов договор… Петдесет лева парчето… Какво му плащаш? Дето се вика – нищо работа и половина. И всички мацки в дискотеката ще те сочат като Сюлейман безумний и ще се катерят по кола, за да го стигнат момчето… Навремето обаче, когато студентите нямаха такива пари, пък и модата беше поет с очила, а не общински бик с татуировки, студентът, който после влезе в затвора, направил нещо друго. Уговорил се с някакъв афроафриканец – не мога да не се съобразя с политкоректното говорене и терминология и няма да го нарека негър, но понеже не е от Америка, а от Африка трябва да го нарека по този тавтологичен начин – та се уговорил с афроафриканеца, купил му за два лева и тридесет стотинки бели ръкавици, наденал му ги и за пет лева на ден афроафриканчето отваряло вратата на стаята в студентското общежитие. Само за пет лева на ден. И, който и да почукал, афроафриканецът, с белите ръкавици отварял вратата и съобщавал, че господарят не е вкъщи. Тъй казвал на всички. Казвал: „Господарят не е вкъщи” и затварял учтиво вратата. Тъй казал и на милиционера, който дошъл да провери вярно ли е това нещо, дето му казали, че някакво студентче се било обзавело с роб с бели ръкавици, за да се види, че е черен като снежинка от изгоряла гума… Не зная с афроафриканецът какво е станало, но „господарят” отнесе две години в затвора в Стара Загора – там бяха политическите затворници. След десети ноември не се появи по медиите и не каза, че е бил репресиран. Което е хубаво. Защо го разказах това… Ами „господарят” бе от партиен сой, и въпреки всичко го вкараха в затвора. Не се разбра и дали афроафриканчето не е син на племенен вожд или принц, който е дошъл не толкова да учи в България, а да си търси бяла принцеса… Само се питам тези, които си наемат тези здрави момчета, за да ги водят до тоалетната, докато момите гледат като Сюлейман безумний и ги сочат като „върхът си, пич”, та дали тези момчета са проверени за това какви социални осигуровки плащат на здравеняците… Примерно…

Няма коментари: