НИКОЙ НЕ Е ПРОСПИВАЛ АТЕНТАТА В БРЮКСЕЛ

Огромни заглавия в медиите. „ПРОСПАХА ЛИ СЛУЖБИТЕ АТЕНТАТА В БРЮКСЕЛ”… Не. Никой нищо не е проспивал. Дори и в случая с Брюкселските братя. Защото стана ясно, че били арестувани и осъждани дори. Единият заради кражба на кола, другият за друго криминално деяние. Но са били разследвани от криминалисти, а не от спецове по сигурността. Друг е въпросът, че няма синхрон между службите. Но такъв синхрон никога не е имало, защото рязко са се разграничавали типовете престъпления. Което значи, че различните контингенти са били наблюдавани с друг вид специалисти. И да виним сега криминалиста, че не е усетил камикадзето в джебчията или наркопласьора е абсурдно. Различни престъпления са с различни типови характеристики на извършителите. Друг е въпросът, че започва преливането на криминалния контингент с „политическия” противник. Защото и средствата, с които действат „политическите” противници – защото джихадистите от Ислямска държава може да бъдат класифицирани като такива, тъй като целите, които преследват са свързани с представата за друг вид държавност -  та средствата за постигане на целите им са криминални. Има нов вид, преливаща се престъпност. Което значи, че трябват нов вид подход на службите за сигурност и синхрона с другите служби. Ако преди години политическите престъпления бяха свързани предимно с търговия на оръжия, сега те са свързани и с наркопласьорите, с крадците на коли, с които се изпълняват атентатите, с търговците на културни ценности – след появата на Ислямска държава особено. Както виждате, съвсем различни служби – от тези, занимаващи се с наркотрафика до тези, занимаващи се с търговия на културни ценности и крадене на автомобили. Съгласете се, че по един начин гледат очите на криминалиста, по друг начин очите на занимаващия се с държавната сигурност. Пък и отмина времето на политическата полиция, особено в страните от Западна Европа. Там тази полиция изчезна заедно с Хайнрих Химлер. Комплексите, които изпитва немската нация, свързани с нацизма и политическите преследвания по някакъв начин повлияха на мисленето въобще на цяла Западна Европа. И заличаването на подобна структура доведе по някакъв начин до неадекватност в новите условия. Не можем, разбира се, да се върнем в средновековието и способите на инквизицията с нейните структури тогава. Въпреки че Ислямска държава разполага с такава, да я наречем, религиозна полиция. За да бъдем адекватни в борбата с тях май се налага да създадем подобни структури. Нашите полиции сега като че ли са се профилирали в криминалните престъпления, но са забравили, че сигурността на една страна се определя и от друг тип противници. И те са идеологически – защото Ислямска държава, въпреки религиозното си наименование – е построена на идеологическа, а не на религиозна основа. Време е да разберем с кого си имаме работа. В този смисъл не службите са проспали атентаторите в Брюксел, а човечеството ги проспа. И не само тях. А и 11 септември проспахме, Ал-кайда проспахме, Ислямска държава проспахме. Защото надменността на Стария свят, че е открил панацеята за обществена структура като Демокрацията е сънотворното ни хапче. Не. Човечеството върви напред – каквото и да значи това. Защото това напред може да води към пропаст, може да води и към връх, който също може да свършва с пропаст от другата страна. И в този смисъл трябва наистина да знаем какво става около нас – и то с разбиране на ситуациите и ситуативните връзки. Трябва да знаем с какви средства си служат тези, другите, които не познаваме. А когато разберем това ще знаем и как да му противодействаме. И какъв синхрон да се създаде между службите. И дали да не се обърнем назад, за да видим защо Светата инквизиция е работила безотказно, защо Нацистка Германия е работила безотказно, защо ДС и КГБ работиха безотказно, защо Ислямска държава винаги е с няколко крачки напред?... И нека не виним нашите служби – те са олицетворение на нашата представа за демокрация. И да не съсипваме доверието в тях. Защото точно това правят медиите в момента. Вместо да си зададат въпроса като как журналист, който се е занимавал с криминални репортажи през цялата си практика ще отрази с аналитична статия присъдена Нобелова награда по физика или изпълнение на „Севилския бръснар” от Миланската скала. Дали няма през цялото време да обяснява в статията си как точно бръснарят точи бръснача и по какъв садистичен начин го допира до гърлото на… Борис Христов (лека му пръст и светло да му е небето)…