събота, 9 юли 2016 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА СВЕТЛАНА, ВЛАДИМИР И МАРТИН КИРОВИ ВЪВ ВАРНА

Има хора, с които запознанството е събитие. Помни се датата и часът на запознанство, кой пръв е подал ръка, как сте се погледнали. Колко пъти после сте се скарали, за какво точно е станало това скарване, колко торби сол сте изяли заедно, докато се стигне до спора кой повече пари е дал за тази сол... Постепенно в съзнанието остава само този миг на запознанство. Срещите с тези хора постепенно стават безинтересни, защото не изненадват с нищо. Дори напиването с тези хора не е никакво събитие. Единствено запознанството е нещото, което поддържа контактът с тях. Но има хора, като Светла, Владо, Марто и Бубито, които са ненатрапчиви при запознанство. Те са хора, които не искат да прекрачват личното ти пространство – на пръв поглед са дистанцирани. Деликатни. До такава степен са деликатни, че на пръв поглед си казваш: „Ей тия четиримата сега ще ги забравя”… Да, ама не, както казваше Бай Петко Бочаров. Защото продължаваш нататък, обърнал си им гръб вече, а те все пред тебе. И четиримата. Станали са вече част от твоя свят, въпреки констатацията, че, ето на, сега, тутакси и на място ще ги забравиш. Така се появиха в моя живот, след това станаха част от нашия живот. С течение на времето разбираш, че има пръст съдбата в това запознанство. А за мене съдбата е нещо много лично и се нарича мама. Защото Владо е роден на датата, на която мама е родена, на датата, на която и неговата кумичка е родена – вече е ясно, че не представям само художници, а и основни роднини, нали. Номерът на раздрънкания пасат е номерът на колата, която имаше мама… Кулинарните умения на Светла са кулинарните умения на мама и колчем отидем в Троян аз се подготвям за това. И, колкото и да съм подготвен за срещата с вкусотиите, стомахът ми се оказва винаги малък. А, видно е, той не е такъв, нали…Срещата с такива хора се оказва безкрайна. Те стават част от живота ти. Някой би започнал подобен текст с обясняване на тяхната скромност. Ама от друга страна пък тази скромност направо крещи в ушите ти: „Ние сме специални. Ние сме много специални…” И те стават постепенно най-специалните хора в живота ти. Защото в живота се случва така, че запознанството с някои – само актът на запознанство е събитие, докато в случая те самите са събитие. Понякога дори не самите те – ако не си успял да се срещнеш с тях. А картините, пластиките, рисунките са събитие. В интерес на истината аз знаех първо картините на Владо. После чак и в живота ми се появи той и нямам нищо против да продължи вечно. Но животът не е вечен. Животът е миг. И точно тези мигове са успели да хванат тримата в своите работи – мразя думите „творби”, „произведения”… Уж имаш портрет или голо тяло, или пластика, уж са уловен миг тези изящества, пък от тях лъха живот. Вече знаеш на колко години е това голо тяло, какво е минало през младия му живот, защо е пропушило цигара и точно как си е сложило дългата до лакът ръкавица, какво точно искат да подчертаят дългите рокли и шлейфове… Защото роклята е създадена уж да прикрива, но в картините на Светла и Владо роклята е създадена, за да подчертава абсолютното тържество на природата под нея… Понякога си мисля, дали, ако Владо и Светла, бяха правили пластики от глина, шамот или както и да се нарича материалът, нямаше да излезе изпод ръцете им точно това, което е излязло изпод ръцете на Марто. Ако той се занимаваше с живопис дали пък нямаше да излезе това, което излиза изпод техните ръце. Въпреки че, като се вгледаш в пластиките може да се прецени от кой точно живописен клан е произлязъл Марто. Някога, когато не е имало художествени академии, е имало школи. Леонардо, Микеланджело… Светла, Владо и Мартин преподават в училището за приложни изкуства в Троян… Ама това е само алиби. Те всъщност имат и продължават традициите на школите. И по начина, по който говорят за всеки свой ученик – от първите си ученици до техните деца, които също обучават – се разбира, че не преподават само живопис и силикатни форми. Те преподават нещо, което уж не се учи. Те преподават Човещина… Само че за тях, и за тримата - човещината има цветове…

Ами това е…   

Няма коментари: