Всички ние крещим неистово, че атентатите няма да променят начина ни на живот. Ще се събираме и ще показваме, че атентатите няма да променят нашите навици, няма да ни уплашат. И нито един път не си зададохме въпроса, дали пък тези атентати не са предизвикани от съответно такова поведение от наша страна. Дали не са отговор на агресия от наша страна, агресивното ни желание да променим една култура и да наложим нашата.
Защо не приемем, че ислямският свят не демонстрира чрез тях желанието си да не се променя насилствено техния начин на живот. Не приема нахлуването на войски на тяхна територия и "въдворяване" на нашия цивилизационен избор, на нашата демокрация. Без да ги питаме дали я приемат.
Ами, не я приемат. Така, както ние не можем да приемем атентатите.
Нашата демокрация не е тяхната демокрация. И те не са готови да я приемат така, както ние не сме готови да приемем реакцията им след опита ни да я наложим. Друг е въпросът, че дори според нашата представа демокрацията значи свободен избор, а не НАЛОЖЕН ИЗБОР, каквото се опитваме да направим в арабския свят...
Ами, това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар