Какво мисля за обратните ли? Ами, ето какво: Не може всичко около теб да се разпада, а ти да искаш да показваш своята обратност (не различност, ОБРАТНОСТ е думата). И, ако осиновите дете, какво, ще го изкарате със забити в задните му части перца ли? За какво излизате - за да чуете през балконите толкова дълго нечуваното от вас "ДА ВИ ГО НАЧУКАМ, ПЕДЕРАСТИ"... От мен няма да го чуете. Светът се разпада, а вие искате... Преди време описах един случай на Иракли... Сега написах тази книга "РАЗПАД"... ВАШИЯТ ПРАЙД МИ НАМИРИСВА НА "ВСИЧКОТО МАРА ВТАСАЛА" ... Не е задължително да демонстрирате хомосексуализма си. Той е ясен и без демонстрация. Демонстрирайте човещината си ...
ПРИВИЛЕГИРОВАНЕТО НА ДРУГОСТТА КАТО КРАЙ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ КАК ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ СТАВАТ ПЕДЕРАСТИ…
Медиите в цял свят гръмнаха, че едноръка жена по рождение ще става „мис Свят”… Ако утре със същата корона украсят главата на двуметров и неепелиран мъжага само заради това, че се представя за жена, не бих се учудил. За „Мистър Свят” ще изберат блондинка със съвършени полови белези на жена…
Същите тези хора утре ще възпитават децата, които ние сме правили и раждали. Тези деца ще свикнат до такава степен с еднополовите си родители, че никога няма да могат да проявят своя репродуктивен ресурс, защото човек се възпитава чрез подражание. А първо той подражава на родителите си.
Спомняте ли си онази велика „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА” от Киплинг?... За онова дете Маугли, израсло в джунглата, осиновено от вълци… Да заменим джунглата с луксозен мезонет и родители педерасти – не мога да нарека хомосексуалисти хора, които изкривяват детското мислене и променят биологичната предопределеност на човешко същество. Момчето от романа на Киплинг говори някакъв животински език. Филма „Тарзан” за тези, които не четат” – изостаналост в умственото развитие, нечленоразделна реч и прочие предимства… Ами дете, отгледано от педерасти, свикнало двама брадати родители да се целуват любовно пред очите му. Хетеросексуални родители знаят как отговарят на въпроса на всяко дете как е дошло на този свят. Какво ще отговорят двамата татковци, които също така са и двете майки на това дете и щъркелът, който ще представят на детето, какъв точно ще бъде? Нямам нищо против браковете на тези хора, но извращението да отглеждат деца вече ми идва в повече…
Преди години на Иракли, на самата плажна ивица, пред очите на четиригодишно дете две такива майки, двама такива татковци, а бе, двама такива педерасти се чукаха кучешката и родителите на това дете нищо не можеха да направят, защото всеки един от тези долни педерасти можеше да осъди някой от родителите за дискриминация… На такива сцени вероятно ще попада и всяко осиновено дете така, както всеки от нас е заварвал в детството си и най-пуританско възпитаните си родители в спалнята да се целуват… И с течение на времето това ще бъде нормалното общуване между мъже или между жени за това дете и когато порасне дали ще може да приеме хетеросексуалната връзка на своите познати за нормална… И дали само след две-три поколения хетеросексуалните няма да излязат на улицата, за да искат равни права с педерастите. Не случайно наблягам и подчертавам ПЕДЕРАСТИ, защото този тип хора са такива, а не хомосексуалисти. Не бих имал – и не съм имал – нищо против подобни хомосексуални връзки до момента, в който тези извратеняци не излязоха по площадите да демонстрират това. Демонстрацията на сексуално влечение с явно показване на движенията при секс от тези разголени по площадите демонстранти би трябвало да бъде подвеждано и под наказателна отговорност по чл. 159 за производство и разпространение на порнография. Защо хетеросексуалните не излезем и не направим подобен митинг? Ами защото веднага ще бъдем арестувани за нарушаване на морала и обществения ред…
И тука идва реч вече за превилегированост на отделна не етническа, не религиозна, не кастова, а сексуална група. Не казвам, че сексът е нещо грозно и децата не би трябвало да бъдат образовани в това отношение, но когато извратеността стане норма на поведение - защото кой друг освен родителя създава нормите в обществото, от които се учи едно дете? Така стигаме до един абсурден модел за подражание – разбирай възпитание…
„Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези - да станат по-редки.” – пише в речниците. Имаме ли възможност за естествен подбор, за еволюционно развитие на индивида при възпитание, различно от традиционното, а именно възпитание на подражателния принцип… Свиквайки с поведението на модела подрастващият го приема за нещо нормално и не осъзнава различието.
След смъртта на баба ми дядо се ожени повторно за глухоняма старица. Баба Цана, лека й пръст, бе добър човек, но трябваше да се доближа до нея, да я пипна, за да може да й кажа нещо. Тя разбираше всичко по устните и не бе трудно общуването с нея. Може би защото съм свикнал с това – в детето този модел става правило – аз трудно възприемам радиото, защото не виждам устните какво казват. Постепенно овладях този проблем, но той дълго съществуваше като поведенческа черта при мене дори с моите приятели. Дъщерята на баба Цана, която от бебе е свикнала с това общуване – при разговор задължително отваря – и сега – устните си така, че да бъде не чуто, а прочетено това, което казват… Забелязал съм, че дъщеря й прави същото, въпреки че е израсла без баба си… Това е станало поведенческа черта на семейството…
Нима педерастията няма да стане поведенческа черта и при осиновено от хомосексуалисти дете – те от хомосексуалсти автоматично стават педерасти от момента, в който започнат да отглеждат съвместно дете…
И това дете ще стане Тарзан(ка) след време в света на големите…
Заради подобни последствия си мисля, че прекалено много привилегировахме някои общности, които много държат да покажат своята различност… Но каква е връзката с едноръката „Мис Свят” ще попита някой?
Проблемът, който ще създаде тази привилегированост след време. Свиквайки – не само единиците, а вече масата – с изключенията, давайки им възможност да се превърнат в правило вече е повод природата да се откаже от предначертаната еволюция и да поеме нов еволюционен курс. Защото възпитанието ще доведе и до други изменения на човешкия генотип. Приемайки изключенията като правило човешката ни природа ще се стреми към подражанието му. Защото ние се движим по правила…
Знаем, че при някои племена изваждането на преден зъб е и достойнство. Те вече не знаят защо си вадят този зъб и приемат това като разкрасяване. Ами ако след време, възхищавайки се на едноръките заради силата, която изпълва другата им ръка, заради ловкостта да направят с единствената си ръка това, което ние правим с две, не ни накара да си режем крайник само защото сме го наложили чрез привилегироването на определена група сега?...
Не казвам, че това ще стане правило, но имайки и личен опит с глухонямата ми баба, дъщеря й и внучката й, съм склонен да се страхувам… Защото тези малцинства в момента налагат един нов морал на търпимост към другостта им. После ще наложат този морал като задължителност… И нашите деца – тези, които още могат да се репродуцират – ще се превърнат в малцинства… Докато и последните хетеросексуални донори изчезнат - защото ние постепенно се превръщаме в донори на тези, които превръщат децата ни в педерасти...
Дали мнозинството ще ни пусне да демонстрираме тогава хетеросексуалността си?...
Ами това е…
ПЕДЕРАСТИ НА ПЛАЖА
Краят на лятото е. Даже не е краят на лятото, а началото на есента. Само че есента е топла и слънцето й сочи къде четиринадесет часа. Плажът на Иракли е полупразен, което значи, че е полупълен. Зависи от гледната точка. Колчем спомена за гледна точка се сещам за оня анекдот.
Паша отива в чужбина и праща писмо до жените в харема си: „Скъпи мои жени, пише в писмото Единственият им, аз никога няма да се върна при вас, защото тука се влюбих в друг харем.”
Това е то гледна точка. Като свикнеш на харем върви, че се влюбвай в отделна жена.
Така е и за плажа.
Ако човек търси самота, уединение и спокойствие, този плаж ще е полупълен. Ако пък искаш да избягаш от градската шумотевица – защо пък само градска, след като селата ни са пълни с английски граждани, предпочели да станат български селяни... - плажът пак ще е полупълен.
Но пък ако току-що си се върнал от командировка в Сахара, плажът ще е полупразен, защото не може да не ти се иска да виждаш гъмжило от хора.
Но и това не е толкова важно в случая. Важното е, че ако правиш секс на този плаж по това време на денонощието и на годината въобще няма да останеш незабелязан.
Понякога сексът е наистина като пиенето. Като първото напиване. На принципа защо трябва да се пие ако не станеш за резил. Ако не научи цял свят за чутовния ти подвиг да се натряскаш.
Минали сме по този път. По-точно сме криволичили по тоя път, освен че сме залитали сме и падали отстрани на пътя – в канавките. Гордост някаква е била за нас тая канавка – почти като окоп е била тя за нас. Що героизъм, що биене в гърдите е било, пък и други такива биенета е имало.
Дето се вика – не ни е минал напразно живота. В смисъл на празно не сме оставали – още преди да изпразним чашите сме заръчвали следващото на сервитьорки и сервитьори...
Не си спомням дали тези мисли ми течеха преди, по време или след това, което зърнаха очите ми в този есенен ден, който така приличаше на летен, че чак ти се струва, че лятото този път е подранило и е дошло преди да дойде зимата...
Плажът на Иракли е полупълен за някои, за други – полупразен.
За мен и очите ми в този момент обаче е гъчкан с народонаселение. По-скоро е гъчкан с индивиди, защото, ако индивидуалности имаше те щяха да се намесят. И аз бях индивид, защото нищо не сторих.
И не понечих да сторя.
И как нещичко да сториш, щом великият ямболия и писател Любо Котев казва, че не е държава това място на планетата, в което колчем забранят цигарите разрешават педерастите...
За цигарите знаех, че някаква забрана вече има. Само че аз от две години не пуша, което значи, че като легна на плажа не заравям от две години фасове в пясъка.
Виждали ли сте как става този номер.
Излежаваш се по красивото ни черноморие и хубави цигари пушиш. Нали цяла година си пестил за тази седмица на море – пушил си най-долнопробни цигари, за да можеш поне през тази десетдневка или седмица да се поперчиш малко. Пък и пред гадже с хубава цигара да блеснеш. Може за бизнесмен да те вземе, за борец може също така да те вземе, което е равнозначно на бизнесмен.
Поне в България е така.
Та пушиш хубава цигара, а пред очите ти черно – защото утре си тръгваш оттук и пак трябва да минеш на „Арда”. В главата ти на кръгчета от „Давидов” ти се върти оная песен, дори не цялата, а рефренът й само: „Вече свърши хубавото време – и навън вали, и навън вали-и-и-и...”
А навън не вали. Слънцето припича, ще срине хоризонта. Това е последния ти ден на плажа – дори не ти се иска в морето да влезеш и пълниш очи с дълги крака, цици без облицовката – нали се връщаш при увисналите цици на жена ти, пък и на приятелката й са същите май.
А бе, нали хубавото време свърши...
Минава красавица край теб и ти ей тъй, почти неусетно, като че ли заравяш пръсти в русите й коси, забиваш фас в пясъка – това е последната цигара от последния „Давидов” и хубавото време свършва с тая цигара и лошото утро започва с „Арда”, нали.
Оглеждаш се и виждаш, че и други са забили фасовете си в пясъка. Но само ти си ги видял – те не са те видели. Всеки така мисли.
И като дойдеш на другата година ще забележиш, че фасовете по плажа са повече от песъчинките вече. Толкова са много фасовете, че направо върху лигнин се припичаме вече. Икономически е изгодно това – при това тотално женско неразположение е хубаво да има лигнинени плажове вече...
И вече няма Слънчев бряг, а Лигнинин бряг, вече няма Черноморец – има Лигниноморец...
Нещо, като пей сърце, само дето на мен ми се плаче.
И ми се плаче от безсилие. От безсилие ми се плаче, че не мога нищо, ама нищичко не мога да сторя.
Опитвам се, но сигурно силите са ми толкоз...
Дето се вика и един фас от безсилие не можеш да забиеш в пясъка...
И така, в този ред на мисли, си се разхождам по плажа на Иракли с надеждата, че е последното девствено място из черноморието. Толкова девствено ми се вижда това място, че дори не забелязвам как си подритвам из плажа фасове, пластмасови и стъклени бутилки и бутилчета, спринцовки, много спринцовки и дамски превръзки.
Кога пък на тия им е дошъл мензисът? Те от друсане кога са намерили време да осъзнаят биологичната си принадлежност. Дали тия не са забравили, че имат путки, мамка им, от друсане кога са намерили време да си огледат пресъхналите шунди, че да видят как са се окървавили...
И не усещаш дори, че мислиш. Така целият този пейзаж се е набил в пясъка – защото това е набит в пясъка пейзаж – останалото е море. Сушата е от лигнин, спринцовки и педерасти...
Да.
И педерасти.
Двама педерасти, които въртят свободна любов.
Нали забраниха цигарите – педерастите са разрешени.
И са под закрила.
На еколозите под закрилата.
Защото семейство еколози, подритвайки си празни бирени кутишки и спринцовки, лигнини от фасове и дамски превръзки, минава покрай педерастите. Мъж, жена и четиригодишният им син.
По всичко личи, че са еколози родителите – пушат цигари и хвърлят угарките по плажа. Не ги зариват по описания вече начин. Не. Те директно хвърлят фасовете по плажа, за да може да се видят къде са и ако се наложи почистване на ивицата, фасовете да са под ръка и на видно място, а не като другите – да бъдат търсени в земята майка и кърмилница. За някои...
Подхвърлят еколозите фасовете си, като дават нагледен пример на четиригодишния си син като как да уплътнява в бъдеще време престоя си на плажа. Трябва да е доста възприемчиво детето, защото се засилва и се спира току зад двамината борещи се на плажа.
Нормално е – борят се хората. Ние българите с борбата сме се прочули. Млади хора са – да се борят...
Тъй и аз си мислех – че борба се разиграва пред очите ни – приятелска.
Ама не било приятелска борба, а най-ми било педерастка любов.
Детето стои зад тях и гледа.
И ако не му беше намандахерцал мандахерницата си горният, на тоя отдолу през отвора на задника четиригодишният еколог можеше да надникне чак до душата му...
И това четиригодишно дете гледа през цялото това време как единият чичко прави с другия това, което татко му прави на майка му, без да го предупреди, в смисъл, без да му каже сърдито, че, ето на, сегинка ще му ебе майката... А като е без предупреждение децата любопитно се правят на дълбоко заспали, та да могат да видят какво правят родителите им, дето толкова настояват отроците им да заспят не само преди, ами и вместо тях да заспят искат родителите...
Само че тия, дето се яхат на плажа няма да станат родители. Въпреки че не бих се учудил, ако това дете каже утре – даже още днес може да каже – на приятелчето си от неговия неосъзнат още пол, че иска да му роди детенце.
Нали детските игри са копия на родителския начин на живот. А щом мъже се шибат на плажа пред всички, защо...
Детето гледа, гледа двата чифта ташаци, един отворен задник и един запушен – но за това пък еднакво окосмени.
После задният свършва, изхвърлил си е сигурно семето – дали пък имат семе тия и ако имат за какъв хуй им е, като си предпочитат дирниците – предният, в случая момата – при тях би трябвало да има мъжки граматически вид за мома и сигурно трябва да се казва МОМ - та МОМЪТ се изправя, като същинска балеринка почва да наобикаля манафина си, който пък от своя страна се опитва да му налапа онуй нещо, дето само за едно пикаене сигурно го ползва...
Да се пита човек какво прави на плажа на Иракли, какво прави въобще на плажа да се пита човек, какво прави на плажа в подножието на Стара планина, която разделя България надве, въобще да се пита човек какво прави в България... И ако не си зададе човек този въпрос то със сигурност е педераст...
Няма коментари:
Публикуване на коментар