неделя, 20 август 2017 г.

ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО КАТ

 

Дори не зная какво да ви пиша. И дали има смисъл да ви пиша нещо. Защото не знам това, което пиша, дали няма да бъде актувано и после няколко пъти да ми бъде прилежно заведено като задължение в НАП, в КАТ, в… Защото, господа милиционери – не мога да ви нарека полицаи – вие не искате да си гледате работата. А никак не ми се иска, когато ме спрете за проверка, да ви кажа да си гледате работата, защото вие ще поискате пари за това. Или ще упражните държавен рекет, защото в личното си качество на полицаи нямате право да искате пари. Вие обикновено не искате пари, а задавате въпросът: „Какво правим сега“… Иде ми се, освен да ви кажа да си гледате работата да ви кажа и да идете на майната си. Но не мога да го направя, защото с труд сдържам вече своята възпитаност. Та, за какво иде реч. На втори април 2016 година пътувам с кола марка пасат с варненска регистрация към Габрово. В колата, марка пасат пътува и жена ми, при това, забележете, законната ми жена. То, ако беше друга, аз нямаше да повдигна въпроса поради гузност, ама не бе друга. Пък и коя чужда жена ще се качи в пасат четворка сега… Както и да е, да не навлизам в подробности. Мара отварачката знаем коя е и нагледно, ама Мара подробната никой не я е виждал. Тези лирични отклонения ги правя не за друго, а да не отприщя вълните на своето недоволство воглаве с ураганите на моето доскорошно възпитание, другари милиционери от КАТ. По завоите над Бялото конче над Търговище, по посока София, ме спира КАТ за проверка. Като никога и скоростта ми е по-ниска от тази на табелата, не говоря по телефона, не държа ръката на жената до мен не защото е моята жена, а защото шофирам. Коланът съм сложил, жена ми е сложила своя колан. И ако се бях престрашил малко можеше и да запея, но не го правя, за да слушам мъркането на двигателя и евентуално, ако някой се реши да ми свирне изотзад, за да увелича скоростта… Или да ми напомни да отида там, където ми иде да пратя другарите милиционери от КАТ – Търговище сега. Които тогава ме спряха, а аз им дадох мигач, както се полага, пуснах аварийните светлини, отбих в дясно от платното така, че да не преча да минаващите късметлийски коли, неспрени заради мене за проверка… Отворих стъклото така, че да си общувам с проверяващия орган, маскиран на полицай от КАТ. Той видя колана, колана на жена ми видя, ръцете ми на волана видя, а също така видя, че друго оръжие, освен волан тези ръце не държат. Идеше ми да хвана поне с една от двете си ръце жена ми за смелост, ама това го правя сега. Заради това пиша с една ръка, ако забелязвате. Господин полицаят (тогава) от КАТ видя всичко това, разбра какъв примерен водач на МПС е спрял и, вместо да се зарадва, че има такива шофьори, рече да изляза от колата. Въх, рекох си, ще се гърмим. Направо като за разстрел ме извика да изляза,  и аз излязох от колата. Личеше ми по цялата съсредоточена физиономия, че ако тръгне да проверява за пожарогасител и аптечка ще удари на камък, демек, и това нося в багажника, заради това той ме поведе към служебната кола, извади един протокол и рече, че не съм си светнал светлините, които били задължителни през деня. Бях ги направил автоматично да се светват, но предния ден колата бе на сервиз и монтьорът да вземе да щракне копчето, защото така бил свикнал. Както и да е, разбрах грешката си, казах, че съм виновен – жена ми още мечтае да произнеса тези думи пред нея, но аз само пред униформен служител на КАТ го правя. Той каза, че за грешката ще ми състави фиш и че бил на кеф днеска. Аз не се опитах да му разваля кефа – пък и как да го направиш. Излязъл с другарче в съботния ден на излет извън града, застанал на пътя и от кеф ръкомаха на колите да спрат където им посочи. Отегчено написа фиша – можеше да запита „К`о прайм ся“, ама не го направи. Десет лева… Ако отворите календара ще видите, че втори април две хиляди и шестнадесета година е в събота. И аз побързах да пристигна до Търново по-бързо, за ди платя фиша в някоя каса на изипей. По пътя сигурно съм нарушил много пъти ограниченията за скорост, но, честна дума, правих го, за да стигна по-бързо до мястото, където да заплатя тези десет лева. Точно в единадесет часа и единадесет минути транзакцията мина през касата на изипей и аз щастлив, че съм осъществил транзакцията на живота си, подпомагайки родната полиция, която по думите на народния певец „ни пази“, което си личи отдалече по потта, която се лее от него, докато пее песента. Откъде толкова пот може да извади човек – до края на песента аз лично щях да се стопя. Спокоен от това, че съм подпомогнал българската полиция, подкарах колата по пътя за Габрово, без да нарушавам повече правилата за движение по пътищата, тъй като нямаше за къде да бързам, за да си внеса десетте лева към родната полиция. Така няколко месеца аз карам щастлив из страната, докато един ден установявам, че имам задължение към НАП от десет лева, при това е образувано изпълнително дело. И се започна… Обяснявам в НАП, те казват, че на обяснения не вярват, а на документи. Докато чакам обаче да ми се издаде от изипей дубликат на платежното, аз по невнимание съм заплатил заедно с другите си осигурителни вноски и въпросните десет лева. Въпреки това се обаждам на КАТ-Търговище и учтив служител ми казва, че трябва да отида до Търговище, да представя разписката, да представя и платежното към НАП, след което трябва да им се помоля писменно да ми възобновят сумата. Изчислих, че от Варна то Търговище и обратно аз ще похарча тридесет литра нафта по два лева, което прави шестдесет лева, за да ми бъдат върнати десет от тях… Пък на всичкото отгоре трябва и писмено да се помоля за това, че съм платил два пъти нещо на Държавната хазна. Хем данъците си да платя, хем пък да ги моля да не ми взимат още отгоре… Сега, като се замисля, ако полицаят тогава за момент бе станал милиционер и ме бе попитал „К`о прайм ся“, щях да приема офертата и щях да му платя само един път, а не два пъти. Ако мислите, че с два пъти става – лъжете се. Днес влизам в платформата на КАТ и проверявам дали нямам някакви фишове или актове. Превантивно. Имам. Десет лева от втори април две хиляди и шестнадесета година. И, ся, другари милиционери, к`о прайм… Освен за трети път да си платя, к`о прайм…
А, забравих… Искам да ви пожелая приятно прекарване на майната ви…

1 коментар:

Fire Bg каза...

Имате невероятния талант да разсмивате, докато разказвате просто някаква ситуация от ежедневието :)) СУпер блог!