събота, 23 септември 2017 г.

САМО В ПИК! Скандалният Христо Стоянов: Българските писатели се издържат от лизане на политически задници! Станахме копи-пенис...


Христо Стоянов е писател, добре познат на българската аудитория. Бунтар, упорит и неуморим в преследването на истината, този път той се е заел с една привидно непосилна битка - да бъдат постигнати законодателни промени в защита на авторското право. Темата "интелигенция" и "творчески труд" е далечна от "паницата" на обикновения българин. Нещата, които го вълнуват, се свеждат до бит, насъщен и оцеляване, "гарнирани" с телевизионен сеир от риалити формати. Шепата интелектуалци са малцинство във време, в което образованието, възпитанието и талантът не са "вървежна стока". А без тях малцина осъзнават - обречени сме. И като общество, и като нация.
Намирам по телефона  Христо Стоянов във Варна. Преди разговора му обяснявам, че съседите над нас правят епичен ремонт пореден месец - затова е вероятно да не се чуваме добре. И се извинявам предварително за това.
- То и аз правя ремонт. На държавата. Натам вървят нещата. Разбрах се и с Вежди Рашидов - внасям сигнал в парламента, в Комисията по култура за основен ремонт на Закона за авторското право. Цялата история е, че този тип престъпления са свързани и с наказателния процес. И би трябвало да се смени и самият наказателен закон. Защото в самия наказателен закон примерно за отдаване на помещение за проституция или извършване на престъпление (мисля, че 155-ти беше), се предвижда наказание като съучастие.
Докато, ако ти имаш акаунт - дали във Фейсбук, или някъде другаде - и разпространяваш книга, без да има разрешение за авторски права, ти не носиш абсолютно никаква наказателна отговорност. А това всъщност е виртуално помещение, което ти предоставяш за извършване на престъпления. И то престъпления против интелектуалната собственост. И тук законът трябва да се пипне. Отделно трябва да се регламентира и стойността.
В Закона за авторското право, понеже той е правен преди десетина години и е имало дискове, а дискове вече нямаме, измерването на престъплението е спрямо цената на диска, но не спрямо съдържанието на диска. Т.е., ако един диск струва 20 стотинки, моята книга се оценява като престъпление за 20 стотинки. Т.е. тя е маловажна като престъпление. Плюс това в самия закон и НК има давност. Ако книгата е пусната преди  4 години, давностният период е половин година от научаването. При това положение нито прокуратурата, нито съдът могат да влязат и да изземват доказателствен материал - като компютри, сървъри и т.н.  Защото деянието е било преди половин година. И всъщност реално погледнато, в момента са с вързани ръце - и прокуратурата, и ГДБОП, защото аз сезирах ГДБОП. И нищо не може да се направи по този повод. И не е въпросът само за моя случай. Има десетки книги, друга е трагедията... 
И ще бъда гаден спрямо тъй наречените писатели, не мога да не кажа "тъй наречените", защото колкото и от тях да са видели книгите си в интернет, никой не крещи. Защото няма български писател, който да се издържа от книгите си.
Те се издържат от лизане на политически задници. Те са по централите, опъват едни големи езици и не могат да се хванат да защитават не собствените си права, а правата на писателите утре. Защото проблемът става изключително сериозен! Реално погледнато се обезсмисля писателският занаят. Ако утре - вдругиден започнат да крадат редовно и да ги пускат в интернет, писателите с какво ще живеят? И от какво? От каквото досега ли? Лизане на задници? Седене по партийни централи? И копанката, която държавата им отпуска като на прасенца.
- Явно те са доволни то тази си ситуация...
- Да, това е от преди. Българският пазар никога не е бил достатъчно широк, а прекалено свит, за да може да се издържа някой писател по този начин. И от там идва липсата, ако щеш, и на интелигенция. Защото какво може да направи един писател, когато не разчита на тиражите си?!
- Вие говорил ли сте с ваши колеги, те биха ли ви подкрепили в тази битка?
- По принцип всеки казва - да. Говорих и с Бойко Ламбовски. И той, заедно с Деян Енев, също имат книги, качени в интернет. Бойко, за съжаление, е и шеф на ПЕН клуба. И би трябвало самите творчески организации - Съюз на писателите, Съюз на художниците да направят нещо... Аз говорих с Любо Генов, шефа на СБХ. Той е по-склонен да направим нещо, отколкото писателският съюз в България. Въпреки че това в момента не засяга СБХ. Но утре - вдругиден ще плъзнат репродукции, илюстрации...
- Но вие знаете, че нещо, попаднало във виртуалното пространство, вече няма диря. Иди го гони.
- Понеже всеки ми казва - съди тез, които са ти пуснали книгата. И на какво да ги осъдя?! Първо трябва да доказвам щети. Колко тираж са направили. Защото книгата, след като е отключена, може да се пуска и по личната поща. А върви я търси тази книга! Никога не можеш да докажеш в интернет пространството тираж. Значи тука би трябвало по някакъв начин Законът за авторското право да регламентира какъв минимум тираж може да се изисква при нарушаване на авторското право. Т.е. , ако някой ми е нарушил авторското право, дори една бройка да е пуснал в интернет, нека да го осъдят примерно за 10-хиляден тираж. Защото това нещо ще се разпространява! То не може да се заключи вече. При това положение ще имат и нещо предвид, когато тръгнат да нарушават авторското право. След като хванат един... Нарича се превенция… Ето, "Стаите" разпространяват моята книга и са вързани с акаунт във Фейсбук. Между другото акаунта го закриха. Но той ще се появи отново този акаунт и пак ще бъде вързан с тази личност. Между другото, аз открих книгата и в "Амазон". Значи някой я е пуснал и там.
- Да, така е. Нещо, което е читаемо, интересно, без свян се взима и се качва.
- При това положение законът трябва да бъде много твърд по отношение на авторското право. Защото какво може да докажа аз? Нито ГДБОП може да влезе във всички пощи, които са си менкали книгите. Така че би трябвало да има един минимум, който да бъде достатъчно завишен, за да може да се стреснат тези, които предлагат подобни услуги. Защото тука е страшно и друго. Аз не мога да разбера какъв е мотивът на тези хора, освен принципът на Вуте: "Я не сакам да съм добре, сакам на... Стоянов да му е зле". Защото тази  книга се разпространява безплатно, знаейки, че аз живея от тези книги. Между другото, тази платформа, която разпространява моята книга, афишира, че има 30 000 свободни електронни заглавия от български писатели. И въпреки всичко прокуратурата и съдът не могат да влязат по ай пи адреса. Защото е минало половин година. А колко хиляди книги след тази половин година са качени!
- А вие опитвал ли сте да се свържете с модераторите на тези сайтове?
- Да. Имах  разговор и с тях.
- Много сериозна битка сте подхванал и на този етап ми звучи като "И сам воинът е воин".
- Добри Тонев, лека му пръст, навремето казваше, перифразирайки Чинтулов: "И сам юнак на оня". Но в случая наистина съм на "оня". Болезнено е за някои, но...
Подобен закон не е атрактивен и не е удобен. Защото той не дава популярност. Затова би трябвало да има медийна дискусия. И ако я започнете вие, ако я започнем всички ние... И не да казват - Христо Стоянов си прави реклама. Защото за съжаление някои и така мислят. Но това не е реклама. Това е реклама за българската интелигенция, която може да вирне глава. А реклама за мен самия. Аз каква реклама мога да си направя?! Да ям отново бой за книгата си? Аз не знам дали има по-злочеста книга в българската литература. Първо ми избиха зъбите. После издателите ме лъгаха. Осъдих едно издателство. Бях следствен за тази книга.
След това мама почина, защото помакините я срещаха и й казваха, че ще й заврат салам еди-къде си. Мама се поболя. Тя се притеснява и за сина си. След това започнах да живея по някакъв начин от книгата си. Отново плювни! Сега открадната в интернет... Кажи ми, какво да правя с тази книга?! Аз няма да се откажа от нея. Те не могат ли да разберат?!
- Това твоето орисия ли е всяка книга да е свързана с някаква мъка?
- Ами май че е така. Като тръгнеш - и "Помакинята", и "Копелето: Евангелие от Юда", "Другият Левски" също.. "СтрасТбург"-ът и "Глутница за единаци"...
- Вечни битки, не минава гладко. Но не ти е скучно, не си в сивото стадо.
- Да, нали превеждам и от виетнамски, защо пък да не ползвам и азиатската поговорка: "Дано не дава Господ да живееш в интересно време". Но на мен ми даде Господ. Не знам времето около мен ли е интересно, или аз съм интересен и какво правя. Жени ме зарязват, въобще... Женят се за писател, бягат от краката ми. Но Милена си ми е друго нещо. Тя е моят човек... Виж, не искам да ми се помага! Искам да си помогнем всичките. Защото утре - вдругиден ще излязат твои дописки, статии, това интервю ще пуснат ей така.
- Това вече е втори занаят - копи-пейстърството...
- Защото е безкрайно гадна цялата тази история!
- Да, защо трябва да се трудиш, след като можеш да блеснеш, крадейки чуждия труд?

- То затова сигурно репродуктивната способност на българина е паднала толкова. Защо трябва да се трудя да правя деца, като ще се потя. Има там на пазара, може да си взема едно цигане. Българинът стана копи-пейст. А бяхме копи-пенис...

Няма коментари: