На Донка Ботева
"Ох, Доне, че на кого му е приятно да го будят? Мама, като ме будеше, се чудех какво да направя, че да не я чувам - сигурно оттам иде и идиомът "слушам те", "Послушен"... Сега сме им благодарни на нашите майки, че са ни будили, за да отидем навреме на училище. Ама сега, когато ги няма..."
Та, относно Будителите... Първите "будители са нашите родители, а ние не ги почитаме достатъчно. Грешни сме пред тях - аз съм много грешен. Запушвали сме си ушите, бягали сме, за да не ни събудят там, където не сме, а да спим там, където няма да ни намерят. Пренебрегвали сме съветите им... Показно сега на Задушница ходим на гробовете им един път в годината. Апропо, както и показно честваме Първи ноември.
Колко от Националните Будители сме обгрижвали в дните на тяхната старост - някои са доживели и такава. На кого от Будителите сме сменяли памперсите, бърсали сме ги в леглото, поднасяли сме лъжичката с чорба пред устата им, защото са немощни и треперещи ръцете им и сами не могат да се нахранят? За тях дори и домашен помощник не взимаме. Хвърляме ги, не, захвърляме ги в Старческия дом на историята така, както захвърляме родителите си в Домовете за стари хора. И не смеем дори да кажем каква мизерия цари там - а мизерията идва от нашата признателност...
А, може би е така, защото не можем да им простим събуждането. Още не можем да им простим...
Мамо, благодаря ти... Благодаря ти дори за това, че си отиде в ръцете ми. Че вече нямам нужда да ме будиш, защото не мога да затворя от тогава очи.
Но твърде късно разбираме, че "живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар