Здравейте, г - н Стоянов!
Честит празник! Пише Ви жена, родена в както казвате, Северозападналия край на България, по повод публикацията Ви до Корнелия Нинова. Аз също НЕ Я ХАРЕСВАМ, но толкова много злоба, изразена от Вас, как мислите, дали и с какво помага? Най - обидно е обаче, обобщението Ви за ВСИЧКИ родени в този край! Кой сте Вие, за да се изказвате така? Вероятно сте натрупали самочувствие, заради книгите, които сте написали. Но помислете си, моля, кога оплюването и още повече омразата, са водили към нещо градивно?
НЕЛИ РАДЕВА
Не съм натрупал злоба. Опитвам се обективно да гледам на нещата. Аз обичам този край - мама е родена в Западни крайни и през 1945 година емигрират с дядо, баба и седем братя и сестри в Дъбован, Плевенско. Пристрастен съм и зная за какво иде реч. Но си задайте въпроса - Септемврийското въстание, крайно левите убеждения, емиграцията от този край, изоставените родители - изнасилвани, обирани, докато техните деца бършат задници на други родители на Запад. А биха могли да останат и да гледат земята си, родителите си, да направят бизнес. Хотел да вдигнат в Белоградчишко, докато светът проглуши очите и ушите на Запада за скалите там. Никой нищо не направи. Това се нарича немукаятлък. Липса на инициативност. Винаги съм давал пример с един показателен случай. Пада поледица във Видин преди десетина години. Аз съм с летни гуми - колата ми, не съвсем аз. Проверявам вечерта в една гумжджийница. Работно време 8.30. Към десет часа отивам, стискайки 400 (четиристотин) лева в ръка. Гумаджията излиза, поздравяваме се - иначе е учтив - казвам му, че съм дошъл да сменя гумите. Той ме поглежда изненадано и казва, че в момента закусвали, после трябвало да пият кафе и да съм дошъл по-късно. Той, в този беден край, ми отказа четиристотин лева. Отидох в една баничарница да си взема нещо за дъвчене - мразя дъвки и семки, не пуша цигари, а нервите ми не издържат. Жената зад щанда пита какво искам, казвам, че искам баничка, тя плюнчи звучно палец и показалец, разлиства хартия, със същата наплюта ръка взима баничка, тръшка я в наплютата вече хартия... За съжаление това се случва там. Във Видин магазините затварят в пет часа следобед - слънцето ще изкърти прозорците направо, а те вече затварят. Тогава, когато хората излизат от работа, когато гостите на града търсят магазини. Собствениците на тези магазини сядат в "Корнера" - великолепно заведение, в което обичам да отсядам - и започват да хленчат и да се оплакват от нерадата си съдба - децата им избягали в чужбина, старците им били обрани, нищо не вървяло, Държавата не правела пътища... Така започват септемврийските въстания в България... Говоря го съвсем сериозно това и, ако разбирате от литература трябва да сте забелязали, че този текст го пиша с болка. Не е злоба - болка е това. Държавата прави пътища там, където те водят до някъде - храм, предприятие, завод, град... И пътят трябва да има жалони... Вие избягахте от селата и градовете, изоставихте родителите си там, пращате им по стотина-двеста евро на месец и не разбирате, че тези дребни пари са всъщност примамката за циганите. Клопката, смъртната присъда, която издавате на собствените си родители...Защото циганите знаят кога баба Илийца получава тези пари и идват вечерта, изнасилват я и ги взимат... Направете статистика колко обрани и изнасилени старци има в България и ще видите, че 90 % са от Северозападнала България с деца, които бършат задници на други родители, чиито деца плащат за това. И преди да направите поредното Септемврийско въстания - слава Богу, неуспешно, защото и въстанията са ви неуспешни - прочетете внимателно този текст. И, вместо да се гневите на мен, разгневете се на себе си. Имате нужда от малко гняв. А гневът няма нищо общо с хленча, нали?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар