Тези дни минах и през с. Славяново. Ако някой не знае, в Славяново е роден и Президентът Румен Радев. Президентът Румен Радев, който днес приема интелектуалци в резиденция Бояна да ги почерпи с шербет, бяло сладко и позлатени тенекии. Това - добре. Такава му е работата. Но за с. Славяново, което му е родно село. Преди години библиотеката на селото изгаря. Така. Лумва пожар и изгаря. В Славяново няма библиотека - има Читалище, но няма библиотека. Каква е връзката между родното село и приема в Бояна, ще попита някой. Ще ви кажа. Връзката е Президентът, който не може да възобнови библиотеката. Не може да окаже натиск такъв, че да се направи нова библиотека. Пък и ще кажат: "Ей го, на. Стана Президент и веднага своето си село да оправи"... Тъй ще кажат хората. Ама пък, от друга страна, как ще правиш прием на интелектуалци, след като си роден в село без библиотека? И това не иде. Но може да създадете инициативен комитет. Да създадете или инициирате комитет, който да събере средства и книги и да се оправи това нещо. И не само във Вашето село... Защото, нали книгата е прозорец към света. Господин президент, как се расте там, където няма прозорец към света. Или, Вие, г-н Президент вече сте в света. Пък тези от Славяново - кучета ги яли... Ама на приема не Ви ли се сви сърцето, като се здрависвате и си казвате наздраве с някого, чиято книга е изгоряла във Вашето село... Как го правите това, г-н Президент...
Само питам. Не за мен - за един електорат питам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар