Странен празник е днес. Празнуват го предимно хора, които не знаят къде се слага пълен член, къде се слага кратък член. Или хора, които разбират само средния член... Дали пък има вече такъв - сигурно. В току-що измисляната - не измислената, измислЯната - цифровица. Хора, които създават някакви нови правила в интернетпространството. Пишат с малки букви, или само с големи (като мен)... Изреченията не носят смисъл, но те търсят такъв. Празнуват го хора, които мъчат буквите, създавайки някакви литературни произведения с тях за близки роднини и братовчеди. И до такава степен се съобразяват с техните безплодни занятия, че клюкарките от пейката пред тяхната къща са се преместили на бордюра през две къщи - пред третата. Защото не искат да смущават писателя. Били чули, разказват си на уше, че бил прописал стихове и дори вече намерил спонсор да издаде книга. А спонсорът още не се е научил да чете без да срича, но влиза в литературата вече. Така е - като не можеш да влезеш с буквени знаци в литературата, влез барем с финикийски знаци. Важното е да се намери ключ. Според мен спонсорирането на книги трябва да се забрани. Или да бъдат спонсорирани само от хора, които са имали поне десет години стаж като редактори. (Не дай си, Боже, аз да ги уча да редактират)... Но за тези, които празнуват. Според мен трябва да се забрани на 90 % от "писателите" да се радват на този ден. Защото тази радост е някакъв вид садизъм. Радост от измъчване на думите. И тогава става безсмислено членуването в изреченията - осмисля се законодателното членуване на тяхната дейност. Т.е., криминализиране на писането на литературни текстове в България...
Ами, това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар