Представете си само. Само си представете. Сам сте. В чужд град. Толкова чужд, че не си спомняте дори дали някога сте се женили там. Даже не може да си спомните имали ли сте връзка някога в този град със същество от другия пол. Толкова ви е чужд градът, че дори не може да си представите (ако сте мъж), че сте били с жена в този град и се опитвате да си представите същество. Толкова чужд, че дори интимните връзки са със същества, не с хомосапиенси от други полове. Примерно, още седем различни пола. Градът обаче не е Истанбул. Попадате в този град, а в портмонето си имате дебитна карта и никакви други пари. Абсолютно никакви други пари. Имате кола, чието гориво стига само да излезете от града и в картата има пари да се върнете обратно в градът, в който... имате дом, постеля, топла храна и жена... Без да си задавате въпроса дали сте имали връзка с нея, тъй като тя определено е жена, а не същество. Попадате в този град, в който имате запазена стая за хотел, в картата има ресурс за него, гориво и някаква лека вечеря, защото си дошъл по работа. Влизаш в магазин... Представете си само. Влизаш в магазин да си вземеш нещо леко - вода, накаква сухоежбина, ако си пушач - цигари. Това става преди да пристигнеш в хотела, който е от отсрещната страна на траншеите и окопите, които, не знаеш защо, местните наричат булевард. Както и да е... Попадаш в това нещо, влизаш в магазина, избираш си каквото си решил и съобразил с бюджета и, тъкмо да платиш жената зад щанда, приемаща постепенно вид на същество, те стряска с: - Нямаме постарминал, но на входа има банкомат... Щяла да изчака, няма много хора, просто трябва да изляза и да си изтегля съответната сума. Притеснен си, разбира се. Да не би да се образува заради тебе опашка, да не споменават майка, сестра и други роднини на опашката, която се увеличава и по стар български обичай те оглеждат от главата до петите хора, които нескрито искат да ти станат бащи... Разбира се, изненадите в такъв град са много, изчакваш човека на банкомата, той вкарва своята карта, ти се правиш, че не гледаш кода, който набира. Винаги се правим, че не гледаме. Но пък за сметка на това не помним. Човекът взима парите, взима картата... И започва да прави това, което знаеш, че ще направи и вече вътрешно си се изнервил заради това, че знаеш какво ще направи. И той го прави. Взима листчето и започва да гледа, да сумти, да цъка с език и да попържа, защото едно е мислил, друго е излязло. Той се гледа листчето, което е изплюл банкомата и му съобщава точно какви авоари са му останали, без да се сети да мръдне малко, тъй като и ти чакаш. И когато му напомниш този факт той те изглежда, като че ли ти си виновен за финансовия му крах. И таман да те напсува се сеща, че всъщност трябва да ти освободи място и го прави със сумтене. И сумтенето му е толкова звучно, че едва чуваш пожеланията му, изречени наум към майка ти. Понякога и в такива случаи човек мисли звучно... Както и да е, той се е дръпнал и те гледа как вкарваш твоята, не неговата, как вкарваш собствената си карта в банкомата, как се опитваш да направиш заучените операции... Но, ужас. Банкоматът запецва. Не пуска пари, пише нещо на английски, но ти знаеш виетнамски, руски и още няколко езика все на враговете на САЩ и не знаеш какво ти казва това нещо пред тебе. Но фактът, че не ти връща картата, не ти дава пари и бележка е красноречив. Ти вече си представяш опашката в магазина, тропането на магазинерката първо с химикалка, после с ножа по плота пред касата, където не са сложили един посттерминал, за да се избегне цялата тази ситуация. Вадиш телефон, звъниш на жена си, тя те успокоява - в смисъл, не се притеснявай, но не можеш да не усетиш в гласа едно: "Баш на тоя мухльо ли намерих да попадна. Защо не се съгласих да се дам на..."... Както и да е, затваряш телефона, после жена ти звъни, казва на какъв дежурен телефон трябва да звъннеш. Звъниш, а отсреща ти казват, че, единственото нещо, което могат да направят е да ти блокират картата. Ти казваш, че се от друг град, че трябва да платиш хотела, трябва да заредиш с гориво, но остреща, понеже така са обучени, ти пожелават: "Приятна вечер"... Защото друго не можели да направят. Ти се опитваш пак да им кажеш, че, ето на, нищо не можеш да направиш, освен да протегнеш ръце за просия, тъй като просто картата е изядена от банкомата, опашката вече те е забравила, докато общуваш с дежурната операторка по телефона, която цинично ти пожелава приятна вечер... Какво друго ти остава, освен да пожелаеш и на нея приятна вечер, и на майка й, и на цялата опашка, която пожелава майка й само защото, докато ти правиш това, те чуват в своите слушалки: "Всички оператори са заети. При първа възможност ще ви се обадят. А вие не забравяйте, че разговорът се записва с цел подобряване на услугите"...
И заставаш пред магазина с протегната шепа напред...
Няма коментари:
Публикуване на коментар