петък, 7 септември 2018 г.

ЛЮБОВТА

„Христо, ако искам да ме боли, както казах, ще си прищипя пръстите на някоя врата.
                                                                        Ина Дилова 

Понякога си мисля, че страхът е другото име на любовта. От страхът, дали любовта ще се случи, до страхът за самата любов. От момента, в който си нападнат от страха дали ще те хванат за ръката, до момента, в който те обзема страхът, държейки ръката, дали е жив човекът до тебе. Прищипването на пръстите, падналият нокът след това са само доказателство, че болката съществува. Говоря за любов, а не за репродуктивност на вида. Поддържането на болката всъщност е любов, останалото е свикване. Навик... Любовта е зависимост. Като зависимостта от живота. Не от наркотика, от живота. Понякога е като отрязаната ръка. Фантомната болка. Няма го човекът до тебе, отишъл си е от този свят – или от твоя свят – но ти усещаш как те боли понякога ампутираното място, усещаш как мърдаш пръстите, които ги няма, как хващат тези пръсти ръката ти… Не можеш да допуснеш, че няма да намериш ампутираното – то някъде, все някъде съществува. И дори си щастлив, че държи друга ръка, защото тази част от теб е щастлива… Като детето, което излиза от семейството, но родителят е щастлив, ако това дете е щастливо. И усеща, когато… Да… Любовта понякога е фантомна болка. Виждаш човек – всичко си има. Ръце, крака… Но е празен. И разбираш, че той не изпитва болка… Личи си по очите, по начина на здрависване. По начина на здрависване усещаш, че този човек никога не е държал друга ръка. Че не му е откъсвана ръката ръката никога. Болката минава през очите, но започва от диафрагмата. Започва от страха. Любовта е разстоянието на болката от диафрагмата до ампутацията… на очите.

Няма коментари: