неделя, 9 септември 2018 г.

ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват. А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове. 

Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си… 

Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова... 

А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

Няма коментари: