На Иваничка
Тя е циганка. От тези цигани, на които им викат от няколко години роми. Мургава е. С големи цигански очи. В очите й се чете страх. Страх от това, че всеки момент този, който я е срещнал може да й каже: "Мръсна мангалка... Марш оттук"... Тя е готова да отстъпи път и на маратонец, нищо че се подпира на двете си патерици. Но е горда. Толкова е горда, че понякога забравя едната си патерица, но се връща после да си я вземе. Толкова е горда. Обикаля рафтовете с книги, взима книга от някой рафт, разтваря я, души я... Но не, за да разбере колко може да вземе от тази книга на вторични суровини. Не. Не заради това. Обича книгите. Обича да й мирише на мастило. На печатарско мастило и книга. Обича да й е грамотно около нея. Въпреки че познава много безграмотни. Каква хубава дума. Не я е измислила тя. Друга циганка я е измислила. В следствен арест. Попитали я дали може да се подписва, и тя съвсем спонтанно отвърнала: "Безграмотна съм" на следователя. Може и на прокурора да е казала така. Но какъв дълбок смисъл има това. Звучи като: "Безгръбначна съм"... Защото книгата е гръбнакът на човечеството. Заради това е безграмотна, защото няма гръбнак... Не е сложно. Даже е просто. Но тази циганка не е безграмотна . Въпреки че е инвалид. Прилича на "Куцото момиче" на Вутимски. Като че ли Усин Керим е преразказал "Куцото момиче" на Вутимски. И бай Усин си отиде без крака от този свят. Но Куцото момиче искаше "да има до себе си един млад и силен мъж. Който ще я обича и ще я пази куца. Но никога няма да дойде при мен, защото така са наредили хората с присмеха си"...Гениално стихотворение в проза на Вутимски. Тя забравя патерицата. Едната. Тръгва. Връща се. Взема я. И ме посреща. Две големи цигански очи на патерици. Това е тя. Библиотекарка е. Въпреки че получава пенсия. Но, аз, казва, не искам да съм пенсионер. Тези цигани, които станаха роми, искат да са пенсионери. Искат да получават семейни, детски, крадени - ако може. Ако не може - сами ще си гепят нещо. Но тя е циганка още и не иска даром нищо. Не искам, казва, да съм пенсионер до гроб. Искам отново да ходя. Да работя. Не тука. Работила в Гърция. Паднала. Счупила си крака. Лекарска грешка, лошо срастване, отново чупене, отново... Само че не стигат три хиляди лева. Не повече. Три хиляди лева я делят от това, да не получава пенсия. Вместо да ми плащат, казва, до края на живота ми пенсия, нека Държавата да ги даде тези три хиляди лева. Да ми направят операция и да тръгна пак нормално на работа. Нали Държавата ще си ги вземе обратно от данъците й, от осигуровките, от... Че аз, казва, за една година ще й се издължа на тази държава. Две да са. Не са тридесет години, нали. А сега тя ми плаща пенсия. Вместо аз да й давам на тази Държава, тя ми дава. До гроб. Обикаля библиотеката и наднича в книгите. И търси изход от ситуацията в тях. И виждам до една книга две патерици. И нея я няма. Надничам между страниците и виждам как Керуак я е хванал за ръка и вървят по пътя... Навътре в книгата. Все по-навътре в книгата... Ами, това е...
Тя е циганка. От тези цигани, на които им викат от няколко години роми. Мургава е. С големи цигански очи. В очите й се чете страх. Страх от това, че всеки момент този, който я е срещнал може да й каже: "Мръсна мангалка... Марш оттук"... Тя е готова да отстъпи път и на маратонец, нищо че се подпира на двете си патерици. Но е горда. Толкова е горда, че понякога забравя едната си патерица, но се връща после да си я вземе. Толкова е горда. Обикаля рафтовете с книги, взима книга от някой рафт, разтваря я, души я... Но не, за да разбере колко може да вземе от тази книга на вторични суровини. Не. Не заради това. Обича книгите. Обича да й мирише на мастило. На печатарско мастило и книга. Обича да й е грамотно около нея. Въпреки че познава много безграмотни. Каква хубава дума. Не я е измислила тя. Друга циганка я е измислила. В следствен арест. Попитали я дали може да се подписва, и тя съвсем спонтанно отвърнала: "Безграмотна съм" на следователя. Може и на прокурора да е казала така. Но какъв дълбок смисъл има това. Звучи като: "Безгръбначна съм"... Защото книгата е гръбнакът на човечеството. Заради това е безграмотна, защото няма гръбнак... Не е сложно. Даже е просто. Но тази циганка не е безграмотна . Въпреки че е инвалид. Прилича на "Куцото момиче" на Вутимски. Като че ли Усин Керим е преразказал "Куцото момиче" на Вутимски. И бай Усин си отиде без крака от този свят. Но Куцото момиче искаше "да има до себе си един млад и силен мъж. Който ще я обича и ще я пази куца. Но никога няма да дойде при мен, защото така са наредили хората с присмеха си"...Гениално стихотворение в проза на Вутимски. Тя забравя патерицата. Едната. Тръгва. Връща се. Взема я. И ме посреща. Две големи цигански очи на патерици. Това е тя. Библиотекарка е. Въпреки че получава пенсия. Но, аз, казва, не искам да съм пенсионер. Тези цигани, които станаха роми, искат да са пенсионери. Искат да получават семейни, детски, крадени - ако може. Ако не може - сами ще си гепят нещо. Но тя е циганка още и не иска даром нищо. Не искам, казва, да съм пенсионер до гроб. Искам отново да ходя. Да работя. Не тука. Работила в Гърция. Паднала. Счупила си крака. Лекарска грешка, лошо срастване, отново чупене, отново... Само че не стигат три хиляди лева. Не повече. Три хиляди лева я делят от това, да не получава пенсия. Вместо да ми плащат, казва, до края на живота ми пенсия, нека Държавата да ги даде тези три хиляди лева. Да ми направят операция и да тръгна пак нормално на работа. Нали Държавата ще си ги вземе обратно от данъците й, от осигуровките, от... Че аз, казва, за една година ще й се издължа на тази държава. Две да са. Не са тридесет години, нали. А сега тя ми плаща пенсия. Вместо аз да й давам на тази Държава, тя ми дава. До гроб. Обикаля библиотеката и наднича в книгите. И търси изход от ситуацията в тях. И виждам до една книга две патерици. И нея я няма. Надничам между страниците и виждам как Керуак я е хванал за ръка и вървят по пътя... Навътре в книгата. Все по-навътре в книгата... Ами, това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар