ИЗНАСИЛВАЧИТЕ

Много интересна пасмина е българският народ. Всъщност много безинтересна пасмина е този народ. Иска съд за мутрите, иска съд за корумпираните, иска съд за политиците. А, както е тръгнало, ще поиска съд и за работещите в съдебната система - прокурори, съдии и съдебни заседатели. А когато същите тези повдигнат обвинение срещу някой политик всинца скачат и крещят в един глас, че това е политическа поръчка. Че не можело така. Че е политическо разчистване на сметки. Имам предвид дори Елена Йончева. Моите уважения за журналиста, моите уважения дори за политическата й кариера. Въпреки че разбирам лявата идея не мога да разбера леваците, които спекулират с нея. Но - въпрос на личен избор. Всеки може да отстоява гражданската си позиция, а ако трябва, ще мине и през партия. Това е пътят, който си е избрала, така е решила, че може да прокара идеите си. Но да се вдигне парламентарна група, за да иска снемане на обвиненията да манипулира общественото мнение цяла парламентарна група е най-малкото неморално. Нали от тази група се иска законотворчество, а не седене на улицата...Явно живеем в някакъв вид партокрация. Само че управляващата партия се е клонирала в малки и малко по-големи филиали. Но не това е за обсъждане сега. Въпросът е защо искаме съдебната система да се реформира тогава, когато нагази в блатото на някоя партия. И защо ние всички ревваме в жабешкия хор на тази, или онази партия. Нека следствие и прокуратура да изнесат резултатите, нека съдът да се произнесе. Но ние няма да чакаме това, ние твърдо сме убедени, твърдо са ни убедили, че това е поръчка от друга конкурентна партия. И, разбира се, крясъците ни влияят на съда, на съответните органи. Да си представим за миг само, ама само за миг да си представим, че се внесе в съдебна зала обвинителен акт срещу Елена Йончева. След това за миг да си представим, че всички тези, които вярват в нейната правота влязат в съдебната зала, за да чуят решението на съда. Нали никой не мисли, че това нещо ще стане. Защото в съда, в сградата той ще загуби анонимност. И същевременно ще се изправи пред фактите - каквито и да са те. Но никой не иска да се изправи срещу тях - всеки иска да бъде манипулиран. И ще оставим медиите да влязат в съдебната зала, а техните собственици ще им обяснят какво да тълкуват от тези факти из "пожълтелите си страници". Това, за "пожълтелите си страници" не е само по Вапцаров, то е в действителност. Т.е., обявявайки, че медиите са жълти и корумпирани, че ние не им вярваме, ще се оставим на жълтото им течение и ще продължим да им пригласяме, че трябва да сменим системата, че е наложителна съдебната реформа, без да знаем принципите, на които е устроена съдебната система... Защото искаме отмъщение за нашите неудачи, а не наказание за тези, които са виновни за тях. Въпреки че виновни за моите неудачи няма - за моите неудачи съм виновен аз. И трябва да си нося отговорността. Ама, за Елена Йончева. Нека наистина следствие и прокуратура да си свършат работата. После да влезем в съда и да чуем аргументите на съдията. После да се заровим в томовете дела и да видим какво е събрано като доказателствен материал, а не какво ми предлага госпожа Нинова, или господин Борисов. Нека да не изнасилваме гражданската си съвест. А първият изнасилвач на съвестта е незнанието. Първият изнасилвач. А след това, който поиска й се изрежда. На площада. Пред храм-паметника Александър Невски. Че и вътре...