четвъртък, 24 януари 2019 г.

ТЪГАТА

Тъгата е бавна. Тя не е внезапна като любовта, въпреки че съдържа в себе си тази любов. И тази любов съдържа в себе си. И предишната. И първата... Тъгата съдържа всичките любови на света. И всичките приятелства. Но се появява късно. Не тогава, когато се разделяш. С разделите се свиква. Човекът е обществено животно, което свиква с разделите. Не със събиранията, с разделите свиква човек. Но не тогава го обзема тъгата. Тъгата, която те изпълва не идва с разделите. Тъгата идва по улицата. Която до вчера е носила друго име. Носила е името "Младост", "Тинтява", "Бодрост", "Вяра"... И уж паветата са същите, тротоарите са същите, пейките, по които са насядали първо дядовците, после бащите, после ние, после децата ни... Тъгата не идва с това, че ти си на възрастта на дядовците по пейките пред кварталната бирария. Пред магазина, превърнат в квартална бирария. Магазинът, пред който собственикът изнася първо столче, после изнася друго столче. После сковава пейка. После започват да идват мъжете със столчета, с макари за кабели... И така магазинът вече не е магазин, но не иска лиценз за кръчма, за заведение. Но не тогава идва тъгата. Не. Тъгата не идва с размотаването на кабела от макарата, въпреки че е много, много дълга. Дълга, протяжна и бавна е тъгата. И идва тогава, когато кръстят първата улица на името на твой приятел. Когато улица "Младост", която е била "Комсомолска" стане "Усин Керим", с който те свързват спомени. Когато улицата, на която се заселваш стане улица "Петър Алипиев"... И хората, съседите на тези улици не знаят нищо и за двамата. Тогава идва тъгата. Когато само ти знаеш по някое стихотворение и от двамата, а съседите ти дори не знаят кои са те. И си мислят, че са партизани, че са антикомунисти, че са дисиденти, че са... Дори не знаят, че са поети. Дори това не е тъгата... Тъгата идва тогава, когато разбереш, че съседите ти дори един за друг не знаят нищо. Въпреки че един ден могат да се превърнат в улици... Никой не е застрахован от тъга... И аз вече не живея на улица "Петър Алипиев", а живея на улица "Тъга"... Улица "Тъга", която се пресича с улица "Тъга", но по която и да тръгнеш ще те отведат на площад "Тъга"...

Няма коментари: