четвъртък, 7 февруари 2019 г.

ТЕКСТЪТ, С КОЙТО ЗАВЪРШВА КНИГАТА МИ "НЕКРОЛОЗИ И ДРУГИ МНОГОТОЧИЯ по българия"

СИМПАТИ 

Как вдишвахме момичетата на тази песен само... Как ухаеха косите им на домашен сапун, понякога на тоалетен. Нямаше шампоани още, но имаше чистота... Дори щенията ни бяха чисти. После устните ни докосваха врата, но преди това... О, преди това главите ни се прилепваха, но се срамувахме един от друг, защото усещахме мислите си. Ние се искахме, но не можехме да го кажем и разчитахме на това сливане на мислите. Долепвахме главите си, което значеше, че момичето няма нищо против да бъде целунато. Първо по врата, ухото... Заравяхме пръсти в косите им - неопитни понякога, понякога само си въобразявахме, че пръстите са в косите им. Но момичетата усещаха това и сами скланяха глави върху поклащащите се под ритъма на тази песен рамене... А после се напивах и цялата романтика отлиташе...

Няма коментари: