вторник, 19 март 2019 г.

ЕЛИАС КАНЕТИ И УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА

Днес си мислих и, ей тъй, както си мислех са хванах, че разсъждавам. Много рядко се случва човек, докато мисли, и да разсъждава. И ми се случи. Та, надухме медийното пространство с това, че Георги Марков най-после е вкаран в учебниците по литература. Разбира се, че това е правилно. Един регионален писател влиза в учебниците по литература не с литература, а с публицистика. На пръв поглед - добре. Децата ще разберат, че някой не е обичал България достатъчно, за да остане в нея. И избягал. На пръв поглед - избягал на свобода. Ама на втори - нищо не е направил, за да се освободят останалите. Освен с текстовете. Ама в текстовете има омраза към тоталитарната държава, но някак си липсва любов към Родината. Но, нищо. Негова работа. Важното е подрастващите да разберат колко е зле да се живее в България. Защото, щом българите преди са допускали да се живее така, те по навик ще продължават така да си живеят. Но не в тази насока ми бяха разсъжденията. А в посока на Русе. Един Нобелов лауреат имаме, който е роден и до шестгодишен израства в България. Елиас Канети. Роден в България писал за нея - при това прекрасни неща. Въпреки че по онова време България не се е различавала от тази, която описва Георги Марков. Защото режимите се менят, но Родината - никога. Както и да е. Мисълта ми е, че някъде, ако Нобелов лауреат им мине през Родината, през Държавата да им мине Нобелов лауреат - паметни плочи правят, постаменти поставят, с цветя и венци ги кичат. Броят му стъпките на този Нобелов лауреат. А ние си имаме един, който даже се е родил тука, и пак няма място в учебниците за него. Дали пък антисеметизмът не е държавна политика в България, си мислиш. Нищо, че сме спасили някои негови роднини, за сметка на други от Македония.... Както и да е... Въпросът е в учебниците по литература. Защо, аджеба, не влезе и Елиас Канети в учебниците? А... Защо пък да не влезе... Освен ако причината не е ненаписано против България произведение... Е, не е на български, но е за България. Дали пък това не е причината. А... Дали не е това... Ами, това е...

Няма коментари: