На Влада и Тончо
Като мравуняк е. Площадът пред читалището. Черно, чак ще свечери. А е още обедно време. Пък черно и тъмно. Да е облак - не е. И гатанка не е. Най са се сбрали циганите на селото. Игла да хвърлиш няма да дадат да падне - веднага ще я продадат на вторични суровини. Очите им ще прогорят там, където погледнат. Въглени. Ама лъскави. Хем светят като утринни капки роса, хем парят. Цигански очи. Библиотекарката се забелязва. Личи си отдалече. Напътства ги нещо. Садят теменужки в градината пред читалището. Сини теменужки - толкова сини. Като небце на дърт циганин. Поне не ухаят така - на тютюн, когато не е пил циганинът мастика. Защото пийне ли циганин мастика не можеш да го видиш - бяга при циганката и иска деца да прави. Черни като него. Ако иска да са хубави като циганката - трябва да са женски и с бяла кожа. Бяла, ама матова. Като че ли цял катун се е сбрал пред читалището. . Може пък някога да влязат, книга да вземат. Виждали ли сте циганин с книга в ръка да чете приказка на заспиващото си дете. Не сте. И няма да видите. Защото децата по презумпция са 13... Като сложиш времето за направа на едно дете, после износване, после раждане... Как да чете приказки циганинът, като на най-малкото ще чете приказка, а най-голямото ще вика: "Лъжеш, бе, тате. Като дърт циганин"... Кой вярва на врели - некипели. А, при това положение защо да се учи да чете циганинът, като няма да може една приказка на челядта да разкаже. Да прочете. А е почнал да чете, а са го хванали в лъжа и манипулация на детското самосъзнание... Врява се вдига пред читалището, децата щъкат, мъкнат теменужки - сини като на дърт циганин небцето. Идва библиотекарката. Румяна. С блага усмивка, ама и твърда. Била засадила преди няколко дена теменужки пред читалището. Тука ли, питам, тука, отвръща. Ама ги засяла, а на другия ден всичкото теменужки изчезнали с корените. Да се чудиш как пръстта оставили. Ама пръст - ни се яде, ни... Пръстта само копане иска, а циганин пръст не копа. Освен като гробокопач. Само че времената са модерни, не сме в някакво средновековие. Може и в средновековие да сме, ама ще го отчетат това средновековие след две хиляди години. Тогава две хилядната година ще е средновековие без рицари. Представяте ли си - средновековие без рицари. Какво средновековие ще е двадесети век за тези, които живеят в четиридесетия век, без рицари и Дулцинеи. Само снимка на циганин може да напомни средновековие на тогавашните... Те не се променят. Циганинът не се мени. Може да е от теменужените им венци. Тайната... Но сега библиотекарката разкрила тайната. Никой не отчел, че има камери на фасадата. Засяла теменужките тя, прибрала се вкъщи, а на другия ден ни теменужки, ни... А, пръстта и читалището са си били на мястото. Само теменужките ги нямало. Влязла в читалището, разгледала записите от камерите и - право в циганската махала. Тъй и тъй, рекла, ти и ти заедно с този, дето сега го няма, защото отишъл да продава теменужките на пазара... Не, бе, како. Да пукнеш, ако сме ние. Изгледала ги строго библиотекарката Руми и им обещала, че няма да пукне, докато не върнат теменужките. И днес дошли. С теменужките. И с мотиките. И сега пред читалището е като мравуняк. Толкова черно. Като катун направо черно... Ами, това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар