вторник, 5 март 2019 г.

ЗА ФИЛИИТЕ, КОМАТИТЕ И ДРУГИ ВИДОВЕ ЛЮБОВ

Странно нещо - кажа ли, че съм русофил всички ми казват, че те били най-вече българофили. Опит да бъда упрекнат в предателство. Демек, обичай първо родината си, после всички останали. На пръв поглед (в случая на пръв слух) би трябвало да замълча виновно. Да сведа глава и да я посипя с пепел, по възможност от бащино ми огнище. Вместо това ми се иска да им отвърна, че бъркат понятията. Любовта към родината си има свой словесен еквивалент, национализма - също, нацизмът - според мен той е безпросветен - е вече друго нещо. Казвайки, че съм русофил ни за миг не съм дал да бъде допуснато, че не съм патриот. Доказвал съм го и, дал Бог още години, за да го доказвам. Както не смятам, че да дадеш живота си за Родината не значи да умреш за нея. А значи точно това - да отдадеш живота си за нея, защото смъртта няма да й свърши работа на Родината. Освен за наторяване. Но като гледам как я осират родолюбците навсякъде, откъдето минат си мисля, че тяхната основна любов към нея минава през анусите им.Може би и заради това техните поклони трябва да се гледат от кръста надолу като надупване...Но, за филията - не за филията хляб, а за отношението ти към друга нация. Защото освен "любов" тази дума значи и дружба. Всъщност, това е непреводима дума, се оказва. Защото аз може да съм русофил, но също така съм и патриот. И двете състояния - филията и патриотизмът - не се самоизключват. Виж, фобиите са друго нещо... Но това го оставям на доизживяване...

Няма коментари: