ДЕТЕТО КАТО УРЕД ЗА МЪЧЕНИЕ

Безсмислено е да сееш семе в неподходяща почва. Сееш вятър - жънеш бури. В този смисъл е по-отговорно да не направиш дете, нежели да бъде възпитано само от майката... Да не говорим за случаи, когато майката лишава детето освен от баща, а и от себе си. Понякога детето го превръщаме в оръдие на отмъщението, а не компенсация за любов. Показната любов към детето също е средство за отмъщение, а не възпитание. Понякога - дори по-често - любовта е опит да бъде наказан другият родител. Любовта като отмъщение. В този смисъл едно дете трябва да има почва под краката си, за до може да следва слънцето. Другият родител е светлината, благодарение на която детето фотосинтезира. Освен почва, светлината е задължително условие. Ние, българите, не се научихме на тези малки тайнства. Ако сме произвеждали деца - в миналото - като безплатна работна ръка, сега ги превръщаме в уреди за мъчение на другия... Във всички случаи българинът никога не е расъл в любов, а въпреки... Ами, толкоз...