Разбира се, че миньорите и енергетиците излязоха да си защитават хляба. Запушиха магистралите, имаха всички шансове да блокират държавата. Единствените, които наблюдаваха странично ситуацията прецениха ситуацията и хвърлиха Мересиев (Пеевски) на амбразурата. На пръв поглед няма нищо укоримо в това една партия да застане на страната на "унижените и оскърбените". Така получават благодарността на тълпата, спасила хляба си поне до 2038 година. Годината, в която един от собствениците на ТЕЦ-ове в България Ахмед Доган ще навлезе в своята осемдесет и четири годишнина. Тогава сигурно Пеевски ще бъде почетен председател на частната партия ДПС. Парите от ТЕЦ-овете ще бъдат инвестирани вече в екологични проекти. Но в каквото и да се инвестират, инвестицията "Пеевски" ще бъде изучавана в часовете по политически науки. Засега Държавата е спасена от Пеевски ("Държавата, това съм Аз" сигурно тананика из конаците си Доган). Пеевски получава аплаузи от миньори и енергетици, а Доган потрива ръце и ги мие от въглищен прах в някои от каскадите, които построи...
Христо Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар