Китката може да е цвете, може да е сбор от музикални произведения, а също така може да е част от ръката. Също така може да значи сексуално пренасочване... В случая обаче иде реч за Асен Васил(и)ев (защо така ми се произнася по руски фамилията му?)... Спомняте ли си как той и Про100Киро се възкачиха на гребена на народната любов и малцинственото недоволство. (Казвам "малцинствено" без да бягам от политкоректността)... Та двамата народни любимци дойдоха на крилете на "десни идеи с леви методи", каквото и да значи това. Обещаха високи пенсии, обещаха детски градини - за последното надминаха себе си, обещавайки в програмата си "за всяко дете - градина"... Представяте ли си как всяко дете ще престоява осем часа само в една детска градина, заобиколено от персонала - учителки, възпитателки, лелки, готвачки... Сам само в детска градина. И десетки, за София стотици хиляди градини... Но, както и да е. Освен Про100Киро в България, и народът не знае български език, щом се хваща за словесните палци. И, така... Започваме да трупаме дългове за сметка на приходите... Приходите се оказват илюзия, химера... В един момент ще се окаже, че няма срещу какво да получаваме дългове. Освен срещу народ. А какво ли не биха дали богатите държави за внос на такъв безропотен народ...
Ами, това е... Та по този повод си спомних едно старо стихотворение от 1984 година - Господи, възможно ли е да съм го писал преди 40 (четиридесет) години?:
На Никола Дамянов
Не народ – а желязо. Не желязо – а вол.
Да ти е мило и драго да го бучиш на кол.
Да го пържиш на клада и на шиш да въртиш,
тоз народ е научен векове да мълчи...
Тоз народ от парцали. Без зъби и език...
Останал без тяло... Останал без вик...
Тоз народец е правен от ням пришълец.
От усмивка на червей. От бездарен щурец...
Няма коментари:
Публикуване на коментар