ХРИСТО СТОЯНОВ
Идвайки си веднъж в Родопите, носителят на „Пулицър“ и гражданин на България каза: „19-ти век е по-хубав от 20-ти.“ Каза го случайно, гледайки към село Полковник Серафимово. Но сега, гледайки портретите по стените на нашите видни политици си казвам: „Господи, колко е прав Уилям Мередит… Защото ние виждаме портретите на Раковски, на Ботев, на Левски. И някак си 20-ти век като че ли липсва. Изчезва 20-ти век. Дори политици като Стамболов са продължение, придатък на 19-ти век. Те са част от 19-ти век. В този смисъл си мисля България дали е дошла в 21-ви век и защо всъщност 20-ти век не даде личности като Раковски, Каравелов, Ботев.
Някой би казал, че те са еманация на духа на своя век. Но защо 20-ти век няма тази еманация. Те са еманация на Възраждането, на борбите за национално освобождение. А 20-ти век защо не присъства. Къде са личностите на 20-ти век защо ги няма по стените.
Или 19-ти век за България наистина е по-хубав от 20-ти век, защото в 19-ти век останаха нашите личности. 20-ти век не ги роди. Или може би лесно ги забравихме.
20-ти век ли остана бялото поле в българската история. 20-ти век ли няма събития, възможности и ситуации, които да родят личности. Всъщност, ние сме вече в 21-ви век. И все още няма личности. България все още е в 19-ти век – в един разкрачен стоеж. Или, както казва Константин Павлов във „Воеводката Беца“: „С единия крак на Пирина, с другия на Витоша и пак нема вид на разкрачена“. България е разкрачена но поне няма вид на такава.
България е разкрачена между 19-ти и някой друг век – ние не знаем кой. В кой век единия крак ще стъпи в него. Защото затова са нужни личности, а ние още ги търсим не там където трябва. Между краката на Воеводката Беца, която още нема вид на разкрачена… И така в еволюционно развитие българинът остава в 19-ти век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар