СЪНЯТ

        На Невена

Беше толкова старо, че не можеше да раздели миризмата на кокала от миризмата на хляба. Толкова старо беше. А студът се цепеше на филийки – рониш трохи от тях, а си мислиш, че сняг вали. Не вали сняг, въздухът се сгъстява от студ. Гледаш, няма облаци. Небето чисто, пък вали. Само в съня му топло, топло… И чисто – като в смърт. Няма никой, а като се появят хора минават един през друг. Не се разминават – един през друг мина-ват. И пак настава чистота. Кучето до него също спи. И сънува. Сънува, че някой му е облякъл плетена фланела като на куче-тата, които извеждат на разходка. И му става топло. И иска да го водят на каишка – от единия край на съня до другия. На каишка. Иска да има истински стопанин, който да му сипва храна в купичка, не да облизва оглозгани кокали от кофите за смет. Или най-добре е да има стопанка. Защото те казват на кучетата си: „Мама, хайде да се прибираме“… Очите му сигурно добре са се завили с одеялата на клепачите, защото зад тях е топло. В сънищата винаги е топло. В съня му, топло. А тялото трепери. И се притиска до единственото, което му е останало на този свят - тялото на бездомника до себе си. Кучето сънува, че човекът е най-добрия му приятел. А той сънува… О, сънищата се кръстосват. Минават един в друг. Той сънува, че на кучето му е поникнала нова козина. И се притиска към него, и го топли. И го пази. Не подвива опашка когато се приближат с камък към тях злите деца, които са добри само със своите кучета. Те сънуват и сънищата им могат да се видят. Вижда се как се разхождат сънищата в тях – под кожата, под скъсаните дрипи. Кучето почти се е съблякло – козината е проскубана и там, където се показва кожа се вижда да изпъква лакът на човек, синджир за разходка, купичка за кучешка храна… То не е опитвало кучешка храна, но знае, че такава съществува. И той не е опитвал, заради това сънува детство. Сънува торта, в която са поникнали свещички. И се чуди под коя от шестте свещички да се стопли. Защото те са големи, големи. Кучето иска да си близне от тортата, но и два-мата знаят, че, опита ли, ще му окапе козината. И като се събуди ще му е студено. Двамата са притиснали тела едно в друго. Той е завил кучето с някакъв стар юрган. Той знае, че кучето никога няма да разбере какво се случи през деня. През деня, тогава, когато не сънуваха, и живееха в своя кошмар, дойдоха с камионетка да приберат бездомните. Слязоха от ками-она и му казаха, че трябва да се качи. Че там, където ще го за-карат има топла храна. Има чай… И баня. Истинска баня с топла, може би дори с гореща вода. И той ще може да стои под душа колкото си иска и беше готов пяната от сапуна да люти в очите. Дори не беше сънувал такова нещо. Ще прави с пръсти балон-чета – първо ще вземе пяна, ще опре палеца и показалеца и ще духа в пяната, докато тя се превърне в огромен балон. А кучето ще го наблюдава и радостно ще лае, защото той – най-добрият приятел на кучето, е щастлив… Може всички кучета да са най-добрите приятели на човека, но от всички хора само той беше най-добрия приятел на кучето. И когато той тръгна към ками-она, когато кучето тръгна след него тези, от топлата кабина ка-заха, че там не е място за кучета. Те имали кучета, които пазят приюта, но това… Не… Хиляди пъти не и не. А той да се качва, че няма време. Студът идвал и ще започне да се цепи на филии. И той ще се превърне в къс месо между двете филии на студе-ния сандвич. Той вече бе стъпил на стъпенката на капака на ка-миона, а кучето го гледаше с големите си виновни очи. Защото не можеше да му помогне, да го спаси от тези лоши хора, които отвеждат човека нанякъде. Той се обърна, потъна в очите му. После му каза да дойде, онези ритнаха кучето и пак казаха, че

там има кучета и помияри не им трябват. Тогава той слезе от стъпенката на камиона, погали кучето по главата, то лизна с топъл език ръката му. „Единственото топло нещо, което му е останало, си каза“. После кучето си помисли, че той се връща само да се сбогуват. Но той махна с ръка към камиона, онези в топлата кабина изпсуваха нещо – кучето само това разбираше от човешката реч. Неговият човек не говореше. После се прибраха под терасата. После си легнаха един до друг…

И сънуваха, че животът съществува...