Появил се е нов писател. Съвсем нов. Направо пресен. Васил Попов. Надникнах през телевизора. Сигурно Васил Попов е възкръснал. Ей сега ще влезе в кафенето. Само че от екрана гледа лице, което нищо не говори. Със сигурност и Васил Попов, великият Васил Попов не му говори нищо. Защото от това поколение започва всичко. Цялата българска литература. Те не са чели Васил Попов, Георги Богданов... Не бих се учудил, ако се появи Иван Вазов, Христо Ботев, Димчо Дебелянов... И си спомням морала преди. Бях публикувал първото си стихотворение. В списание "Пламък". След година се запознах с Христо Едрин. С когото и трите ни имена съвпадаха. Но той прочел тогавашния "Пламък" и взел псевдонима "Едрин"... Морал. Етика. Култура и много четене. И се чудиш, като кажеш "Бог да прости" кого точно да прости Бог. Безсмъртните писатели и поети на България. Или да прости на тез, които не са ги чели...
Няма коментари:
Публикуване на коментар