сряда, 9 ноември 2011 г.

ОПЛАКВАЧКИТЕ

ОПЛАКВАЧКИТЕ

Понеже тези дни оплакваме библиотеките ми се иска да разкажа няколко истории. Истории за библиотекари и за библиотеки. Истории за хора, които знаят какво работят и за хора, които знаят, че някъде им няма книгите…
В една от централните телевизионни медии един писател дори се оплака, че сигурно в Елхово нямало негови книги. Никой от водещите обаче не му даде карта, на която писателят да покаже къде е Елхово. Защото ако Елхово не знае за него с това светът едва ли би се сринал, но ако един писател не е ходил в Елхово значи, че нищо не е написал.
Дори не в Елхово. Странно е, ако един писател не е ходил в Агатово. Там със сигурност няма негови книги.
Няма и в други селски библиотеки на страната, където хората четат за петнайсети път вече „Овчарчето Калитко” защото нямат постъпления на книги, но желанието да четат не ги е напуснало. Може би ще ги напусне жаждата за четене, ако в тяхната библиотека постъпи книга от въпросния автор. Така че донякъде е простимо това, че няма нови постъпления в библиотеките.
Би трябвало да си зададем като пишещи въпроса дали има нови постъпления като писатели в България. Като писатели, които знаят дори за какво пишат и за кой регион на страната иде реч. Защото въпросният автор много често не знае какво пише – ако не се занимавах професионално с писане искам да ви кажа, че той отдавна да бе охладил читателският ми ентусиазъм…
Защото въпросът е не само да напълним библиотеките с книжнина, а да ги напълним с необходими книги.
Които ще накарат читателите да посегнат и към други такива…
Въпросът ми е обаче за хора, които са надминали въпросният – защо „въпросен” като е толкова безличен? – та за хора, които са надминали безличният автор. Иде реч за библиотекари.
Хора, на които би трябвало да им дължим много. Даже освен че нищо не сме писали за тях повечето от нас би трябвало в тяхна чест направо да спрат да пишат, защото тези библиотекари сега вършат далеч повече работа от това, да се хванат да изчетат и този, който дори в Елховската библиотека не фигурира.
Той в елховската библиотека не фигурира пък се запътил да фигурира в българската литература при положение, че Елхово е в България…
Та за тези библиотекари…
В с. Агатово, в библиотеката на село Агатово, за което исках отдавна да пиша ме изуми Председателят на местното читалище. След като закупи книги той иска от библиотекарката да направи списък с новопостъпилите книги и този списък да се чете по местната радиоточка. Така и така демек, скъпи съселяни, в нашата библиотека постъпиха нови книги и се съобщава на цялото Агатовско население, че от днес то може да започне масово да чете освен тези книги, ами може да чете всички книги в библиотеката, която не е заспала в полите на Стара планина, ами напротив…
Да се умили направо човек, че някъде има такива библиотекари, които търсят начин да върнат обратно хората в библиотеките. И за тези хора никой нищо не казва – защото въпросният писател едва ли познава жив библиотекар…
Като библиотекарките в Генерал Тошев в Добруджа…
Там отиваш и виждаш, че от време на време една от библиотекарките взима книги от лавиците, слага ги внимателно в нещо като кошничка заедно с някакви картони читателски и хуква из градчето.
Ще си помислиш, че поради липса на работа разходки си прави, ама ако я проследиш ще видиш, че тука има доставка по домовете…
Бременни жени и старци, инвалиди има… И, вместо да се кльопнат пред телевизорите си те вдигат телефон, библиотекарката записва техните желания, взима им картоните, поръчаните книги им взима и…
…и на съответния адрес…
Та за библиотеките и тези, които хленчат, че някъде нямало техните книги.
И отиват да си ги четат пред Парламента, вместо да отидат и да се запознаят поне с един библиотекар. Когото ще измъчват с писанията си един ден, нали…


                                                                                         Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: