ПЕДЕРАСТЪТ НЕ Е ХОМОСЕКСУАЛИСТ, А ПИСАТЕЛ
Писането е инстинкт за себеизява. То е сексуален нагон. Пишещият иска да се хареса – иначе защо го прави. Въпросът е обаче в обекта на неговите желания. Дали иска да се хареса на няколко самеца, или да се хареса на… Или иска да се хареса на Природата.
Ако писателят иска на всяка цена и на всички да се хареса значи, че обръщането на резбата е в бойна готовност. Имаме такива случаи.
Пълно е с писатели педерасти – хомосексуализмът все пак е фина форма на това, което те искат да бъдат. Литературният педераст иска да се хареса на всичко, което дава пари. Той не иска да се хареса на определен кръг от хора, а на конкретен кръг от такива.
Той иска да се хареса на самците. Самките не го интересуват. Той е слаб с немощен нагон за себеизява. Освен ако не приемем, че покорството също е форма на себеизява.
Размахваш своето покорство и казваш, че можеш дори да забременееш от някого, нищо че по документи си от незачеващия пол…
Този тип писатели могат резбата да обърнат, че един документ за полова принадлежност ли няма да преправят…
Това са пишещите, които правят компромиси. Компромисът в литературата и изкуството е постаментът на кича. Защото компромисът те води до нивото на консумиращите вместо ти да се опиташ да ги доближиш до себе си.
Ти отиваш при тях, присламчваш се, искаш да се харесаш на простака, слагаш силиконените думички и форми, заприличваш на някого, за когото някои са чували. Литературните педерасти винаги са „пост…”
Постмодернисти, постекспресионисти, поставангардисти… Някои дори са и постсоциалисти и посткапиталисти…
Навират се в партийните централи тъй както влизат в турска баня – с предварително изпуснато сапунче… Добре наведени. И е без значение кой е зад тях.
Този тип писатели винаги са били обслужващ персонал. Около тях винаги е хлъзгаво, защото те се възбуждат от собствената си сервилност. Общуването с тях е общуване с мастурбатор в акция. И заради това е хлъзгав теренът.
Понякога те дори изглеждат като всички нормални хора. Дори имитират бунт. Но бунтът при тях е само за забелязване. Нещо като: ”А не сте ми обърнали внимание, а съм се разкрещял”… Такива хора могат да напишат „Който говори скучно за комунизма значи говори против комунизма” със страстта, с която се маже свинктер с вазелин…
Гражданската позиция на такива хора прилича на занемарен селски кенеф… Не, по страшно… На градски кенеф в центъра на София…
И защото винаги са превити одве и устата им са на нивото на околните задници, те самите са заприличали на такива.
Странно, но тези хора използват бунта на тълпата, за да се присламчат към нея. Те имат вид на бунтуващи се…
И ако случайно такъв един чете тези редове, то е, защото мисли, че му е обърнато внимание, че е предизвикал любопитство.
И вече се овлажнява отзад…
Защото педерастът не е хомосексуалист в България, а писател…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар