ЗАРАЗЕНИТЕ С РОБСТВО
Това поколение, което бе заченато през
април. Имаше време, когато под април не се разбираше пролет, нито минзухари
някакви и кокичета, а се съзираше пленум. Всичко, свързано с април, беше
пленум. Разбира се този пленум родил априлски поети, а пък априлските поети
тъкмо се били разгонили тогава и започнаха да ни ебават майките.
Така майките ни ставали уруспии и като
комсомолки тогава пускали на някой априлски поет, който ги уреждал с
комсомолска квартира и евтин аборт за копелето си – след натуралната размяна на
тяло срещу преференции. Майките ни ставали уруспии, а не курви или проститутки
– далеч по достойно положение.
Сега ние се оказваме поколението не само
заченато от тях, но и наблъскано с тяхното възпитание...
Имам един приятел от детството в Габрово.
Луда глава, гърмян заек, дето се вика. И то не само в преносния смисъл, защото
с пет куршума деветдесетте години го бяха напълнили в центъра на Габрово. И
оживя.
Та той ми каза веднъж: „ Какъв искат да съм
аз, а. Баща ми алкохолик, майка ми луда, те искат аз да съм нормален ли?”
От априлски поети и писатели и комсомолки,
изчукани пред загасващия бригадирски огън, ние нормално поколение ли сме, че да
ни има?
И е страшно в случая не кофтият ген, съешен
с кофти възпитание, а това, че ние робуваме пред авторитети. Защото самите ние
не изкарахме един авторитет – а имаше такива между нас, достойни и
талантливи... Ама кой да ги види тях – копелетата на априлските поети ли ще ги
забележат? Не че не ги забелязваха, ама ги забелязваха толкова, колкото да ги
кажат на бащите си:”Тате, пък този пише по-хубаво от мен... Що, бе, тате, не се
намесиш и не им кажеш, че аз по-добре пиша”...
И който пригласяше на последния ставаше от
кръга му, кръга се разширяваше и от разширяването му вълничките изхвърляха
онзи, който беше наковладен на бащата.
Дори успяха да ни видоизменят. Като че ли
ние сме първите – поне в нещо сме не само първи, ами и единствени – които не
страдат от тъй наречения Комплекс срещу властта на бащата. Ние не застанахме
срещу авторитетите на тия, които ни създаваха и успяхме да изменим дори на
природата.
Редицата е дълга, но тези хора продължават
да не слизат от вестниците и читанките.
Не дай си боже да кажеш, че някой от тях е
написал глупост – намразват те за цял живот, че ако може – за още няколко
живота те намразват.
Върви кажи, че Стефан Цанев е написал:
„Когато говориш скучно за комунизма значи говориш против комунизма”, върви
кажи, че децата на Калоян от едноименния роман на Вера Мутафчиева не може да са
яли по онова време царевични питки, тъй като царевицата пристига два-три века
след това от Америка в Европа, върви кажи, че Антон Дончев е написал в началото
на свой роман как ханът се глади по плешивото теме, а триста страници след това
на хана му пониква коса, върви пиши, че Владимир Голев е писал: „Баба ми беше
неграмотна от дете” и ти се чудиш като как е изгубила в детството вродената си
грамотност... Обяснявай, че коня не преживя, защото не е преживно животно –
по-скоро Ст. Ц. Даскалов е преживен, нежели конят, или пък като как ще обясниш,
че волът е скопен бик, като оня ти пише, че неговият вол не бил скопен.
Как да обясниш на цяло едно поколение, че
всъщност нас са ни правили скопци. Духовни скопци...
Тези хора освен, че ни зачеваха пред
априлските огньове и нашите майки им гасяха факлите с влагалищата си – гадно,
нали – ни и възпитаваха, че и в учебниците влязоха да ни измъчват. И ние
продължаваме да им даваме трибуна, защото ни назначиха в някои от метастазите
на в-к „Работническо дело”...
Как да не зачитаме авторитетите им? Нали,
ако се появи някой талантлив между нас, поредното дете ще го наковлади пред
тате...
А тате, не се шегува. Той има цяло поколение
със себе си – и всички те началници, собственици на медии.
Навремето те си имаха Джагаров, който
написа: „Здравей поколение – младо и талантливо” и ги кръсти априлско поколение.
Време е да си кажем: „Сбогом, несъстояло се
поколение, заченато от априлци през април”...
Защото те, априлци, и в буквалния, и в
преносен смисъл на думата ни ебаха майките... И ни заразиха с робство...
Защото човек не може да бъде превърнат в
роб. Човекът се ражда роб.
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар