вторник, 10 януари 2012 г.

НОВИЯТ ИНСТИНКТ



НОВИЯТ ИНСТИНКТ          

Много често си задавам въпроса какво всъщност ни различава от животните? Да, говорим за някакъв разум, за езика, който ни е даден да общуваме… Вероятно и животните имат някакъв език, на който общуват. Когато едно улично куче лае то призовава или предупреждава глутницата и всички сме виждали това. Това, че не сме научили този език не значи, че той не съществува.
Има едно куче във Варна.
Въргаля се по цял ден пред очите ни, имитира срамуване, прикрило с предните си лапи муцуната, леко примигва почти като блондинка в лапичките си, гледа те изпод това, което трябва да са мигли и всичко това го прави легнало по гръб… То разбира нашите мимики и жестове, вероятно се чуди защо строим тези абсурдни сгради. Вероятно, ако има разум, си задава въпроса дали ние имаме такъв щом го използваме за правене на тези бетонни хралупи… Сигурно се учудва, че не се размножаваме на улицата, защото това всъщност е толкова естествено.
Това, да се размножаваш един или два пъти в годината пред всички е толкова естествено за него.
Толкова естествено, колкото и да убиеш, за да се нахраниш.
Не повече.
Колкото да се нахраниш…
И изведнъж проблясва в човешкия ми мозък, че единствената разлика между човека и животното не е членоразделната реч, не е някакъв си там разум, който може да го има и кучето Мечо…
Разликата между човека и животното е осъзнатото УДОВОЛСТВИЕ.
Само човек убива и чука за удоволствие.
Нито едно животно не прави и двете осъзнато.
Като човека освен хитрини използва и подлост.
Гледаме всички как ловуват лъвовете в саваната по „Анимал планет” или  „Дискавъри”. И знаем, че те използват хитрини, но не и подлост. При това ловът спира в момента, в който участниците в лова се нахранят. И жертвата е участник в лова, но нея вече я няма.
После прайдът на лъвовете се излежава, може да минат антилопи край тях, да подгонят малко мухи от спящите им тела с опашки и лъвовете няма да им направят нищо. Един или два пъти в годината се разгонват, доказват си мъжките първенството и победителят опложда съответно обекта на желанията си. Но те не се бият за удоволствие, а за да покажат силния си ген. И не лъвицата ги избира, а природата.
И не измислят презервативи за това така, както не са измислили огнестрелни оръжия за лова.
Животните нямат месарски магазини, в които да продават излишъка от задоволеното удоволствие да убиваш, както и сексшопове, където да предлагат различни играчки, с които да задоволят…
И се оказва, че ние не притежаваме разум…
Ние сме създали един нов инстинкт.
И този инстинкт се нарича удоволствие.
И сме подчинили всичко на него. Включително и финикийските знаци. Те са за слабите. За тези, които няма да могат да покажат силните си гени и ще си купят харесване. Ще си купят удоволствие.
И ще приличат на силни.
Но само ще приличат на такива.
Ще си купят пушки и ще отидат на лов. После ще си купят виагра и презервативи…  Ще си купят момичета. Ще си купят момчета. Ще си купят месо, за да нахранят покупката си.
С една покупка ще нахранят друга покупка…
Дори идва момент, в който единственото удоволствие са парите. Те знаят, че могат да си купят храна, могат да си купят секс… И това им стига.
Достатъчно е да осъзнаят своя инстинкт. Защото инстинктът се осъзнава. Продуктите на инстинкта се осъзнават.
Останалото е въпрос на имане. Дори не е въпрос на можене. Ако виаграта не свърши работа ще си купиш заместник, а ти ще воайорстваш отстрани. И ще си представяш, че ти правиш тези неприлични движения. И ще изпитваш същото удоволствие от това, както ако самият ти го правиш.
Дали, осъзнавайки всичко това обаче ще можем да се оттласнем напред по някакъв начин. Дали едно „Непред към Природата” на пантеиста Русо би свършило работа. Може би?
Ако изпитваме удоволствие от работата. Но човек изпитва удоволствие не от работата, а от убиване на времето…
А нерепродуктивния секс и ненатрупването на излишно отстреляно месо са убийство на време.
Осъзнавайки фактора време човек задоволява новия си инстинкт с неговото убиване…
И единствено четенето на горните редове ви прави по-различни от останалите…
Ами това е…

                                                 Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: