ДУМИТЕ

ДУМИТЕ

              На Анжела Хайдингер

Откъдето и да идват думите те са дадени не да се разбират хората, а да се карат. Виж животните как го правят без членоразделна реч - разбират си се с поглед. Погледнат се и е ясно, че едното иска да изяде другото. Или да го оплоди. А тука какво става - първо се скарат членоразделно, за да може да се членосъединят. Ухажват се, докато се дъвчат...

Първата ни работа, като проговорим е да излъжем…

Аз не правя изключение. Но съм казал не „мама”, а „тате”… Първата ми дума е била „тате”… Сякаш съм искал да ядосам мама. На инат съм я произнесъл тази дума, не че не ме е напирало да кажа "мама"... Но вместо нея съм казала "тати"... И то на кого - на мама? Така още с първата дума ми е тръгнало накриво в тоя живот. 
Като казах "тоя живот" се чудя ако и в другия съм същия направо се отказвам да го живея... Ама за това друг път ще му мислим...
Въпросът е в този живот, но тогава...
Точно тогава татко нещо пак отсъствал от къщи – лека му пръст. Удаваха му се много пиенето, жените и четенето… И винаги е намирал с едно от трите да извини леките си забежки от семейството. И го правеше тъй, че не може да му се разсърди човек. Но нали знаем, че майките не са човеци – те са свръхчовеци и точно тогава, когато съм произнесъл първата си дума, мама го е приела и като подигравка с нейната майчина себеотверженост и себеотдайност.

И така. Лежа си аз в кошчето, мама шъта около мен, аз гукам, тя готова всеки миг да се притече, когато се наложи. В такива случаи обикновено една майка обикновено кърми бебето или му сменя пелените. Аз съм се родил във времето, когато памперсите не са били измислени и пелените са се прали с домашен сапун, произведен на двора вкъщи в един голям казан, в който вреше свинска мас…

Странно нещо, сапунът се правеше от това, което най-лекьсва дрехите – от свинска мас. Почти като при внимателно дозиране на силна отрова, която се оказва добро лекарство…

Връзката ми със сапуна и циганите няма нищо общо освен цвета на сапуна впоследствие, който приличаше на цвета на Божана циганката в Габрово, която имаше 16 черни като домашен сапун циганета, едното, от които се е родило заедно с мен…

Мама била готова на всичко в този момент като всяка майка. Освен на едно. Да кажа първо „тати”…

Явно не съм бил на кеф и нещо съм й бил сърдит.

Погледнал съм я съвсем делово и съм произнесъл така очакваната първа дума. В смисъл, че мама вече е очаквала някаква първа дума от мен, но това най очаквано нещо се оказало най-неочаквано и аз делово съм произнесъл:

-Тати…

Съвсем ясно и отчетливо. Без никакво заекване или тиренца някакви между сричките.

Твърдо и делово съм повторил:

-Тати…

Но вторият път било, според мама, с лека задявка в гласа. Имало някаква нотка на задявка.

Мама нищо не казала. Дори необяснила по нататъшното си действие.

Действието било кратко, но с неочакван резултат.

Хванала се за кошчето, с две ръце, погледнала ме внимателно в щастливата ми физиономия, очакваща одобрение под формата на майчино мляко поне, през целия й мозък преминала една мисъл, която аз задължително е трябвало да разчета и бързо да променя първата си дума в „мама” поне, та като не съм успял да й разчета мисълта и дори съм потретил направо натякващо вече „тати”, мама без да иска, но за това пък с един замах и съвсем съзнателно обърнала кошчето.

Мълчанието изпод захлупилото ме кошче се възцарило в цялата стая, преляло от стаята дори – такова мълчание мама не е успявала да сътвори в присъствието на тати, каквото аз съм й извъртял.

Мигът бил много дълъг и мама почнала вече да ме оплаква и повдигнала кошчето. Защото съм могъл под него да се задавя в собствения си смях.

Мълчанието идвало от най-беззвучния смях, който някога съм сътворявал.

Смях, в който не можеш да си поемеш въздух чак…

Та думата ми бе за първата дума.

Още с нея човек вече е готов да излъже, да обвини, да се изгаври, да натякне, да…

Дето се вика една нищо и никаква дума, пък такава дупка може да направи…

Два кубика дупка може да направи една нищо и никаква дума…

Ами това е…

                                             Христо СТОЯНОВ