ДА ПОЧЕРПИШ ВАЗОВ

Те са бивши миньори и са трима на брой. Седнали са в кръчма в центъра на Мадан. Мадан е бивш миньорски град. Поне за тримата е бивш миньорски град - нали заради това са бивши миньори. Сервитьорката седи на масата до бара и пуши. Тя не е бивша сервитьорка и от време на време става и докато цигарата й дими в пепелника, носи до масата с единствени посетители три гроздови, три салати и три газирани води.

Само че след четвъртото ставане бившите миньори и заръчват четири гроздови, четири салати и четири газирани води. И още една вилица, разбира се. Тя не вижда четвърти човек и е вече готова да отсече, че при тях няма да седне, когато бившите миньори й казват, че, виждаш ли, ей сегичка ще донесат още един приятел и допълнителното е за него.

Тъй казват.

Казват, че ще го донесат този четвъртия.

И излизат от кръчмата.

Половин час след това на петдесетина метра от кръчмата ги сгащва полицията.

С бюста на Вазов.

Същият този бюст от бронзиран бетон в центъра на бившия миньорски град. Това е и единственият паметник, тъй да се каже. Дори за претопяване не става този бюст - нали е от бетон, а бронзът се е олющил и се вижда циментът отдолу.

Четиристотин и няколко килограма тежи този бюст, но нали са бивши миньори - здрави им ръцете.

Не се стърпели полицаите, попитали накъде са помъкнали тоя бетон. И тримата отвърнали, че искали да го почерпят една ракийца.

Това и сервитьорката рекла в съда. Че не знаела за кого е четвъртата ракия, но й били рекли, че ще донесат един приятел да го почерпят. А след като носели бюста на Вазов, значи за него идела реч.

И получили бившите миньори шест месеца условна присъда.

Оттогава и жив писател да им се случи, те не му заръчват нито ракия, нито газирана вода, нито салата с четвърта виличка.

Защо трябва да си припомням тази история, вместо да стана срещу поредния министър на културата и да му тегля една попържня за това, че не е командировал в бившия миньорски град няколко писатели, които ще бъдат нахранени и напоени за сметка на общинския бюджет за култура.

Всъщност нито един писател не призова - и няма да го направи - министърът на културата да бронзира олющения бюст на Патриарха. Но че не се грижи за тях, хранениците на народа - народът не знае дори кои са му хранениците, ама нейсе - са готови да псуват не като бивши, а като настоящи миньори.

И нито един от тези писатели не мечтае да бъде почерпен от миньор, а от министър на културата нагоре. И ако не го почерпи някой министър, този писател тръгва сам да става такъв.

Ако се огледаме в политическото ни пространство, ще видим не бивши миньори...

Бивши писатели ще видим в политиката. И не за бюст от прост бетон се борят. А за бюст от силикон в ръцете им. И са в журито за някоя мис "мокра фланелка", тръшнала силиконен бюст връз масата на журиращите писатели.

И ако някога си припомнят, че са пописвали стиховца и разкази, то е, за да могат да изклинчат поредния лев за спонсорство...

Така постепенно България се оказва до такава степен с "бивши" населена, че нищо чудно един ден и тя да се превърне в БИВШАТА БЪЛГАРИЯ.

И ако трябва да се поучим от историята, която учи, че никой не се учи от нея, ще видим, че част от тази България наистина е станала вече БИВША.

И е станала такава точно поради липса на интелигенция, която да й съхранява духа и да бъде духовен водач на народ от...

Странно. Вместо народът да се срамува от интелигенцията си, тя се срамува от народа си и не сяда да изпие една ракийца с него.

И чака да бъде занесена при този народ...

Я някой министър на културата да я командирова при народа, я някой паметник да им издигне, та да дойдат трима бивши миньори...

Само че общуването с такава интелигенция вече е наказуемо...

Като за начало - шест месеца условна присъда...

                                                                      Христо СТОЯНОВ